Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 20

Той събра остатъците от волята си и я притисна още по-силно. Падането продължи безкрайно, но краят му беше неизбежен и двамата потънаха в студената, благословена прегръдка на Мисисипи.

3

Анжелика лежеше по гръб и разглеждаше кръгообразно разширяващите се, призрачни копринени лъчи над главата си. Имаше чувството, че ги е виждала безброй пъти. Те бяха само една малка част от някакъв кошмар, изпълнен с писъци и болка, с вода и огън, с резки движения и трескави сънища. Но досега не беше успяла да разбере какво вижда над главата си.

Сега откри, че то е нещо като долна част на балдахин, състояща се от плисирана и колосана коприна. Платът, в средата на който сякаш избухваха хиляди златни звезди, беше с чистата синева на одежди на мадона, цвят, запазен единствено за младите булки.

Леля й Хариет имаше непоносимост към балдахините, както и към завесите на леглата, зад които човек се чувстваше така уютно отделен от външния свят. Според нея завесите събираха само прах и тъй като бяха дошли от Франция, нямаха място в домакинството на една богобоязлива жена.

Странно.

Небесносиният балдахин блещукаше в трепкащата светлина на нощната лампа, която влизаше свободно през вдигнатите завеси. Ала зад светлия кръг на лампата помещението тънеше в пълен мрак, защото двойните врати вляво и вдясно от леглото бяха скрити зад завеси от коприна и тънка дантела. Зад богато украсения перваз от черен мрамор гореше огън. Крехката тоалетна масичка, масата за миене и гардеробът, поставени до стените, блестяха в сиянието на огъня и дебелата политура. Нито един предмет в тази спалня не й беше познат, нито й напомняше нещо.

Откъм вратата срещу леглото долетя тих вик, следван от шумолене на коприна. Анжелика направи опит да вдигне глава, но се оказа, че напрежението е твърде голямо за нея. Успя все пак да погледне право пред себе си и видя как в мрака на съседната стая изчезна светла копринена пола. Сигурно там беше кабината за преобличане.

Тя зачака вратата да се отвори отново и жената да се върне, защото по повърхността на мозъка й бълбукаха десетки въпроси, подобни на въздушни мехури в топло езеро.

Вместо развяващата се пола на жената се появи едрата, стегната фигура на мъж и Анжелика едва не извика. Опря се на ръцете си и се опита да се надигне.

— Недей!

Гласът на Рейнолд Хардън прозвуча дълбоко и пронизващо. Глас на човек, свикнал да заповядва. Мъжът не се приближи до леглото. Половината от неподвижното му, строго лице беше осветена от бронзовата светлина на лампата, докато другата оставаше в пълен мрак. Зад него стоеше тъмнокожата жена, която очевидно го бе повикала.

Заповедта беше напълно излишна, защото Анжелика и без това нямаше да се справи със ставането. Мускулите й се сковаха и тя застина неподвижно в леглото си. Бе успяла да се опре на единия си лакът и сега вдигна колена към гърдите си. Дъхът й идваше на тласъци и тя притисна с другата ръка очите си, за да прогони пронизващата болка в главата.