Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 196

— Сега ще видим колко сте подготвен — процеди през стиснати зъби Лорънс, прехвърли ножа си в лявата ръка и замахна като побеснял.

Рейнолд сякаш се разтопи в мрака. Ударът не успя да го достигне. Лорънс полетя напред, но успя да се задържи на крака и с див рев се обърна да търси плячката си.

— Знаете ли, не е особено добре да се ядосвате — проговори замислено Рейнолд. — Дуелантът трябва да запази спокойствие. Добрият дуелант се отличава с абсолютно равнодушие спрямо триковете на противника си. — Той се усмихна и избягна без усилия поредния убийствен удар. В позата му имаше някаква нарочна небрежност, която вбесяваше противника му.

— Стойте си на мястото и се бийте като мъж! — изсъска злобно Лорънс.

— А къде остана елегантността? Нали целта е да дадеш урок на противника? Всеки идиот може да стъпи здраво на краката си и да размахва ножа си, за да разпори корема на противника и да чака, докато другият падне на колене от изтощение. Не бива така. Дуелът произхожда от старото право, което оценява превъзходството на мъжката сила и дава възможност на измамения да предизвика онзи, който му е причинил зло. Това старо право разрешава на ограбения да обвини грабителя, на опозорения да изобличи негодника, на роднината на убития да застане срещу убиеца в честна борба. По-слабият има право да изпрати свой заместник, който се ползва с всичките му права. Загубилият се обявява за виновен, защото господ е на страната на справедливостта.

— Каква идиотщина — промърмори задъхано Лорънс. Още докато говореше, Рейнолд премина в нападение и силният удар накара противника му да отскочи уплашено назад.

— Може би, но загубилият дуела обикновено губи и живота си.

Рейнолд се оттегли, сякаш беше нанесъл този удар само за да демонстрира силата си, и зачака с нож в ръка.

— По-рано е било възможно един мъж да поеме ролята на защитник на онеправдания. Ако и днес беше така, аз щях да бъда човекът, който отмъщава за съпругата си. За подобни случаи е измислена дори молитва: „Велики боже, хвани ръката ми и поведи меча ми“. Ако искате, можете да се помолите.

Изведнъж той сложи край на поученията. Равнодушието отстъпи място на дяволска бързина. Ножът му изсвистя във въздуха, направи няколко въртеливи движения и се устреми право към сърцето на противника. Лорънс успя да отскочи настрана, но не беше достатъчно бърз. Острието на ножа разсече ризата му и белият плат се обагри в кръв. Лорънс изкрещя задавено и се скри зад дебелото стъбло на един дъб. Рейнолд се усмихна и направи крачка назад.

— Първо проливане на кръв — извика Едмънд Крю. — Възстановена ли е честта?

Треперещ от гняв, Лорънс отговори:

— Не! Едва последната кръв ще донесе удовлетворение.

— Въпросът беше поставен на мен — поправи го равнодушно Рейнолд.

— Тогава отговорете! — Злобните думи издаваха смъртно наранена суетност.

Рейнолд изглеждаше съвсем спокоен.

— Последна кръв!

Едва сега започна истинският бой.

Бляскавите ножове в ръцете на противниците се стрелкаха в нощния мрак като смъртоносни призраци. Натрапчивата миризма на стъпкана трева задавяше присъстващите, но дуелиращите се дори не трепваха. Двамата бяха само неясни сенки в мрака, единствено ризите им белееха. Очите им святкаха с мрачна решителност, устремени във върховете на ножовете.