Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 181

— Това не ме интересува. Лорънс и аз — ние не можем да бъдем мъж и жена. Моля те, татко, нека сега не говорим за това. Почивай си, за да се изправиш на крака по-скоро.

— Не мога да заспя. Какво ще стане с теб, когато аз си отида? Ще бъдеш съвсем сама, цял живот. Като мен. След като майка ти… не, така не бива, не е добре за теб.

— Ти не беше сам — възрази спокойно Анжелика. — Нали имаше мен.

Едмънд Крю отмести поглед от лицето й.

— Така е и аз те обичам с цялото си сърце, но въпреки това…

— Не е достатъчно? Разбирам те. Ти не се ожени повторно. — От страх, че споменът е твърде болезнен за него, тя побърза да смени темата. — Сега не говорим за миналото. Опитвам се да ти обясня, че може би няма да бъда сама. Ако съм права в предположенията си, ти трябва да издържиш още няколко месеца, за да видиш как внукът ти ще се появи на бял свят и как ще расте.

— Какво говориш? — Изражението на Крю издаваше съмнение и болка.

Анжелика се усмихна тъжно.

— Вчерашната церемония не беше първата ни сватба. Рейнолд се венча за мен още преди няколко седмици. — И тя побърза да му обясни положението.

— Затова ли мислиш, че си бременна? — Очите на баща й заблестяха от вълнение.

— Не исках да казвам на никого, не съм казала и на Рейнолд, но съм почти сигурна. Каква е разликата?

Баща й кимна сериозно.

— Разбира се, че има разлика, и то голяма.

Анжелика се чувстваше все по-неловко.

— Още не се знае. Аз… мензисът ми закъснява с две седмици, не повече. Може би излишно се вълнувам.

— Ти си здрава млада жена и тялото ти е напълно възстановено от тежката болест. — Баща й помълча малко и попита: — Когато мина месец след злополуката, всичко беше наред, нали?

Анжелика кимна и лицето й пламна от срам. Никога не беше разговаряла с баща си за женски работи. Едмънд Крю я наблюдаваше замислено.

— Жените имат непогрешим инстинкт за тези неща.

— Все пак аз не съм напълно сигурна и ще изчакам още малко, преди да кажа на другите.

— Права си. Това е голяма новина и заслужавала се обмисли сериозно. — Той затвори очи, сякаш разговорът го беше изтощил. Все пак лицето му имаше доста по-здрав цвят отпреди.

Анжелика остана още дълго до леглото му. Стана едва когато се увери, че баща й спи дълбок сън.

През завесите, зад които беше скрита двукрилата врата към галерията, проникваше меката светлина на здрачаването. Анжелика отметна настрана тежката коприна и отвори вратата.

Въздухът беше свеж, чист и хладен. Тя вдъхна дълбоко аромата му, пристегна халата си и, поддавайки се на някакъв внезапен импулс, излезе в галерията.

Дълбоката тишина, която я посрещна, се наруши само от далечното кукуригане на петел, но шумът беше добре дошъл. Празненството в къщурките на слугите, веселата музика на цигулките и банджото, смеховете и шумните разговори бяха траяли до късно през нощта. Е, поне те бяха прекарали сватбената нощ както трябва.

Къде ли беше изчезнал Лорънс? Когато лекарят влезе при баща й, Анжелика тръгна да го търси, но не го откри никъде. Сигурно се беше върнал в пансиона, където двамата с баща й бяха отседнали след пристигането си в градчето. Тя смяташе да му предложи легло в „Боньор“, но все пак изпита облекчение, когато се установи, че не се налага да прибегне до този учтив жест.