Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 156

Оставаше й само да разбере дали Рейнолд е прозрял намеренията на майка си.

Гласът й прозвуча спокойно:

— Съжалявам, мадам, че не проумях по-рано от кого синът ви е овладял всички тези безскрупулни похвати. За онова, което направихте току-що, няма извинение.

Тя се обърна и закрачи решително към вратата. Зад гърба й прозвуча тих смях, последван от ръкопляскане.

— Браво — проговори с уважение мадам Дюло и отново изръкопляска.

Рейнолд се наведе към ухото й и й пошепна нещо. Анжелика не можа да чуе думите му, но тонът й беше достатъчен. Рейнолд беше бесен от гняв.

Стига толкова. Трябваше да се махне оттук, но не за да избяга от гневната разправия, която започваше зад гърба й, а от думите, които беше изрекла самата тя, от съзнанието, че едва не е разкрила най-съкровените си чувства.

Тя изскочи от стаята и се втурна да бяга по коридора, защото знаеше колко чувствителен е понякога Рейнолд и защото се страхуваше от реакцията му, ако разбере какво я измъчва. Не спря, докато не стигна в спалнята си. Вратата се затвори с трясък зад гърба й.

17

След като вечеряха, всички седнаха в салона да играят на фараон. Рейнолд защитаваше банката срещу Дебора, Майкъл и Анжелика и всички се забавляваха чудесно. И четиримата се смееха, шегуваха се и залагаха, и нямаше значение дали печелят или губят. Купчинките жетони пред тях растяха или намаляваха, щастието се усмихваше ту на един, ту на друг.

Мадам Дюло поседя известно време при тях, следейки играта с благосклонна усмивка. Настанена удобно в едно кресло, тя бродираше салфетка с розова и пауновосиня коприна. След известно време обаче прибра ръкоделието си в кошничката, пожела на всички лека нощ и се оттегли в стаята си.

Когато майка му излезе, Рейнолд се опита да привлече вниманието на Анжелика върху себе си, но тя се направи, че не забелязва, защото инстинктът я предупреждаваше, че той също има намерение да се оттегли скоро и да я вземе със себе си. След сутрешната разправия тя бе съумяла да остане цял ден далече от него. Ако си легнеха достатъчно късно, можеше да се оправдае с късния нощен час, за да избегне предстоящото обяснение.

Беше минал около половин час след оттеглянето на мадам Дюло, когато щастието се обърна на страната на Рейнолд. Играта вече не беше просто едно забавление, напрежението се покачваше с всяка изминала минута. Майкъл следеше отварянето на картите с най-голямо внимание, Дебора се мръщеше и размишляваше дълго над залаганията си, което подтикна Рейнолд да изрази недоволството си. Анжелика, която никога не бе играла нещо по-вълнуващо от пикет, усети как започва да трепери от нерви.

Когато й обясни правилата, Майкъл разказа, че фараонът е дошъл в Луизиана от Франция, където по времето на Людовик XIII бил една от любимите игри на карти. Името идвало от първите карти, на гърба на които бил изобразен египетски фараон. На масата се слагаше сгъваема дъска, на която бяха отпечатани всички карти, и играчите слагаха жетоните си върху картите, които според тях щяха да бъдат отворени, докато траеше партията. Всеки път от сандъчето се изваждаха по две карти, като първата губеше, а втората печелеше. В игралните салони се играеше срещу банката, тоест срещу собствениците, а в къщи срещу човека, който имаше най-добри познания по математика. Лекото предимство на банката не беше от значение, с изключение на случаите, когато „банкерът“ си служеше с измама. Фараонът предлагаше много повече възможности за измама от всяка друга игра на карти и вероятно причината за това се криеше в дългата му история.