Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 158

— Вероятно трябва да познава и непочтените жени, нали? Каква светлина хвърля това върху Анжелика? Или поведението ти спрямо нея не влиза в сметката?

— Тук не става въпрос за жена ми. — Думите режеха като наточена стомана.

— Не ставай глупак. Аз не съм поставил под въпрос нейното поведение. — Отговорът на Майкъл беше също така студен.

— Рейнолд! Майкъл! Престанете, моля ви! — извика Дебора и погледна двамата с насълзени очи.

Брат й изобщо не я удостои с внимание.

— Мисля, че тук се поставя под съмнение моята чест — произнесе бавно той.

— Бих казал, че е по-скоро разсъдъкът ти — възрази Майкъл. — Но ти можеш да го приемеш, както искаш.

Усмивката на Рейнолд беше леденостудена.

— Съветвам те да бъдеш предпазлив, фактът, че досега отказвах да се дуелирам с теб, не означава, че ще постъпвам така всеки път, когато ме предизвикаш.

— Това си е твоя работа — отговори Майкъл и лицето му пламна.

Рейнолд измери с внимателен поглед приятеля си и кимна.

— Е, добре. Само че оръжията ще избера аз. Както знаеш, предпочитам шпагата.

— Не! Не бива да правите това! — изплака Дебора.

Двамата мъже не й обърнаха внимание. Майкъл погледна приятеля си право в очите, после се поклони бавно и сковано.

— Съгласен съм.

— И аз.

Анжелика наблюдаваше двамата мъже и не казваше нито дума, макар че страхът стягаше гърлото й и я караше да пищи. Комедия, това беше най-доброто описание на сцената, която се разиграваше пред очите й. Тя просто не можеше да повярва, че тази започнала за дреболии караница ще завърши с проливане на кръв.

— Сигурен съм — рече Майкъл, — че ще намерим секунданти, ако се обърнем към съседите ви. Ако бъдеш така добър да изпратиш Тит Жан в най-близкото имение, можем да се срещнем на разсъмване.

Рейнолд отмести стола си и се надигна с небрежна гъвкавост.

— Ти да не си въобразяваш, че ще се изтръгна от топлата прегръдка на жена си при първия лъч на зората, за да извадя шпагата си срещу теб в някоя горичка? Да не съм малоумен. По-добре е да уредим този малък спор веднага.

Майкъл го изгледа стреснато.

— Тук има дами!

— Те могат да останат или да си отидат. Все ми е едно. — Рейнолд отиде до камината и дръпна шнура на звънеца, за да повика някого от слугите.

— Не говориш сериозно. Няма ли поне да излезем в галерията? — Майкъл не помръдваше от мястото си до масата.

— Идеята е великолепна. Мама ще побеснее, ако изподраскаме мебелите й.

Майкъл смръщи чело.

— Доставя ти удоволствие да ме правиш смешен, нали? Без съмнение, имаш своите основания и аз признавам, че умееш да си служиш с шпагата много по-добре от мен. Но те уверявам, че възприемам дуела ни съвсем сериозно. Ще се защитавам, докато имам сили, и ще се опитам да пролея кръвта ти.

— В теб говори истинският джентълмен — отбеляза сухо Рейнолд. Когато се появи Тит Жан, той се обърна към него: — Донесете ни две шпаги, моля.

Тит Жан отвори стреснато очи, но бързо се овладя, поклони се и напусна стаята, без да каже нито дума.

За да отговори на подигравката на Рейнолд, Майкъл рече:

— Надявам се, че съм заслужил името джентълмен.