Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 155

— Сигурен съм — отговори тихо синът й. — Тя се отбраняваше с всички сили.

Мадам Дюло го изгледа с присвити очи. Мина известно време преди да овладее гласа си, но когато заговори, не скри презрението си:

— Значи се е отбранявала? Нищо друго ли не е направила, за да те спре?

Рейнолд сякаш онемя. Сви дясната си ръка в юмрук, после бавно я отвори. Погледна втренчено отпуснатите си пръсти и едва тогава отговори:

— Не.

— Напротив! — изкрещя Анжелика и скочи на крака толкова бързо, че полите й изплющяха. — Той престана сам, без аз да го моля. Когато котлите се взривиха, беше готов да се извини.

Мадам Дюло измери сина си с изпитателен поглед, но не можа да прочете нищо по непроницаемото му лице. После се обърна към Анжелика и рече:

— Вие не можете да знаете какво още е възнамерявал да направи.

— Имах достатъчно време да си припомням всяка секунда от онази ужасна нощ. Освен това вече познавам Рейнолд и знам какво може да направи и какво не.

— Значи опрощавате греховете му? Звучи прекрасно, но недостоверно. Все пак вие сте изцяло зависима от него. И от настроенията му.

Анжелика не можеше да сподели подобен възглед.

— Трябва да ви кажа, че той нямаше да влезе в кабината ми, ако аз не го бях… окуражила.

— О, не — възрази Рейнолд и сърдито заклати глава. — Влязох в кабината ти, защото така исках.

Анжелика го погледна и отговори раздразнено:

— Аз можех най-спокойно да се върна в кабината си и да заключа вратата, нали? Нима щеше да я разбиеш? Можех да го направя, но ти беше толкова…

— Убедителен? Ако този метод се окажеше неуспешен, имах предвид десетина други.

— Но не стана нужда да ги прилагаш, защото аз буквално те умолявах да ме освободиш от проклетия корсет! — изсъска вбесено Анжелика.

Рейнолд се намръщи и се обърна към майка си.

— Жена ми изпитва панически страх, че може да прекара нощта стегната в корсета си. Точно затова подкупих камериерката на дамите, която трябваше да й помогне да се съблече.

— Знам — прошепна с пресекващ глас мадам Дюло.

— Анжелика не е имала намерението да ми позволи и най-дребната волност — продължи решително той. — Получих онова, което исках, само с насилие и с хитрост, но не мога да кажа, че съжалявам.

— Не се съмнявам. Още като дете поемаше цялата отговорност за всяко позорно дело, което беше извършил. Но тук не става въпрос за твоите чувства, а за чувствата на Анжелика. Тя е тази, която има право да съжалява или не.

Анжелика не знаеше какво точно изпитва в този момент. Ала когато забеляза блясъка в очите на мадам Дюло, изведнъж осъзна, че това няма значение.

Майката на Рейнолд беше провела този разговор с намерението да натрие носа на сина си, но преди всичко за да поправи вредата, нанесена от посещението на мадам Парнел. Тя беше предизвикала този сблъсък напълно съзнателно и беше обвинила сина си по начин, който бе подтикнал Анжелика да го защити. Поставена в тази роля, тя бе погледнала на случилото се през онази нощ със съвсем други очи и беше стигнала до извода, че поведението на Рейнолд е било позорно, но че основанията му да действа така са били безкористни. И че избраният от него начин да я компрометира, без да приложи физическо насилие, може да се нарече дори хуманен.