Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 154

— А после?

Анжелика извърна глава.

— После… се венчахме.

— Разбирам. И вие приехте предложението на сина ми, макар че нищо не се беше случило, и се омъжихте за него с леко сърце?

— Ситуацията беше доста… необикновена — отговори смутено Анжелика.

— Което означава, че тази сватба не ви е била по сърце. Той попита ли ви изобщо?

Думите прозвучаха режещо, почти злобно, но дали бяха искрени?

— Тогава бях в безсъзнание и той не срещна особени трудности в получаването на съгласието ми.

— Бяхте в безсъзнание? Искате да кажете, че той… — Мадам Дюло се задъха. — Не. Рейнолд никога не би направил това. Какво искате да кажете?

— Иска да каже — прозвуча твърд глас откъм вратата, — че събитието е било много весело, но тя просто не може да си го спомни.

Мадам Дюло се обърна рязко към вратата и изгледа втренчено сина си.

— Но ти помниш, нали?

Усмивката, с която Рейнолд пристъпи навътре, беше зла, но поклонът му беше безупречен, въпреки запотените коси и вмирисаните на коне дрехи.

— Споменът за онази нощ се е запечатал завинаги в сърцето ми. И в мозъка, разбира се.

— Ще минем и без мелодраматизма ти, драги. Да разбирам ли, че само ти си виновен за това незабравимо събитие, понеже не си го обмислил достатъчно добре?

— Наистина ли смяташ, че не съм знаел какво правя? — попита развеселено Рейнолд.

— По-скоро, че си направил грешка и че опитът да я поправиш се е провалил.

Рейнолд склони глава и отговори:

— Не съм направил грешка.

— Години наред трябваше да гледам как ти престъпваш всички правила, които не са ти по вкуса, и как захвърляш през борда всяка почтеност, ако тя се изпречва на пътя ти — заговори с треперещ глас майката и лицето й стана пепелявосиво. — Не! — извика сърдито тя, когато синът й отвори уста, за да възрази. — Позволи ми да довърша. Никога не съм ти се месила, защото вярвах, че имаш свой собствен кодекс на честта, в някои отношения много по-строг от онзи, който отричаше. Сега разбирам, че такъв кодекс не съществува. Искам само да ти кажа, че лошото отношение към жените е непростимо.

Погледът на Рейнолд беше спокоен и неразгадаем, но той не смееше да се обърне към жена си.

— Кой ме обвинява в лошо отношение към жена?

— Не е Анжелика, макар че тя има всички основания да го стори.

— Значи е посетителката й. Кой би помислил, че именно мадам Парнел ще оцелее и ще извади истината на бял свят?

Рейнолд стоеше пред майка си изправен като свещ, леко пребледнял, сякаш му предстоеше съд. Няколко капки пот се стекоха по врата му. Анжелика не можеше да откъсне очи от него. Сърцето й биеше болезнено.

— Значи признаваш. Имал си намерение да прелъстиш една млада жена и да се оставиш да те изненадат, за да я принудиш да се омъжи за теб.

— Понякога е достатъчно само да се престориш, че вършиш нещо — отговори кратко Рейнолд.

— Така е, но след това идват делата — възрази с безжизнен глас майката. — Сигурен ли си, че експлозията на „Кралица Катлийн“ не е дошла тъкмо навреме, за да те спре да не извършиш насилие?