Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 153

— Съжалявам — прошепна Анжелика. Не знаеше какво повече би могла да каже. Разбираше, че такава реакция е недостатъчна, но не й хрумваше нищо подходящо.

Мадам Дюло кимна.

— Аз очаквах детето му. Можех да си остана в Ирландия, знаех, че семейството ми няма да се отрече от мен. Обаче бях слушала твърде много речи за свободата. Мразех мисълта, че детето на Шон ще се роди в същия този тесен, задушен свят, който го уби. Една нощ събрах багажа си, откраднах от татко пари за пътуването и се качих на първия кораб за Ню Орлиънс.

— Много смело от ваша страна.

— Много глупаво — поправи я мадам Дюло и на лицето й се изписа уморена усмивка. — Едва не умрях от глад. Дълго време смятах, че това е наказание за греховете ми. И сега смятам така.

Майката на Рейнолд погледна въпросително снаха си, сякаш искаше да разбере какво знае тя от сина й. Анжелика се приведе напред и рече:

— Вероятно известно време сте живели сами.

— Бях толкова млада. Рейнолд беше моят другар, моята играчка, моята опора. Живеехме един за друг. А после срещнах Жерар Дюло и се омъжих за него. Рейнолд го прие като предателство и в същото време като доказателство, че не е могъл да отговори на изискванията ми. Прости на мосю Дюло, че ме е отнел от него, но на мен не прости, че го допуснах.

— Присъдата ви е несправедлива. Той ви обича толкова много.

— Любовта и прошката са две различни неща. Можеш да обичаш другия отдалече, защото се страхуваш да не се издадеш, но за да му простиш, трябва да останеш близо до него и да му се довериш. Рейнолд се държи далече от всички хора, живее в пълна изолация. Често се питам дали именно аз не съм отговорна за отношението му към вас.

— Не вярвам. Рейнолд не е малко дете, което се крие зад полите на майка си. — Не й беше лесно да облече в думи онова, което изпитваше, но имаше чувството, че другата жена я разбира.

— Така е, той вече не е дете. Но е станал твърд като камък и няма доверие никому, освен това не изпитва уважение към думите и чувствата на жените.

Анжелика погледна замислено свекърва си.

— Може би е така, но той направи всичко, за да ви върне „Боньор“. И на сестра си, разбира се, но най-вече на вас.

— И как го постигна? Въпреки всичките му грубости бях сигурна, че синът ми никога няма да злоупотреби с една дама. А се оказа, че съм се лъгала. — Мадам Дюло прехапа устни и продължи: — Разбира се, вие не сте задължена да ми обяснявате колко голяма е била заблудата ми. Но много искам да разбера какво ви е сторил синът ми.

От балкона долиташе топъл бриз. Анжелика се изчерви, но отговори спокойно на погледа на свекърва си.

— Мисля, че е най-добре да попитате за това Рейнолд — гласеше сдържаният й отговор.

— И ще го направя — обеща майката. — Въпреки това искам да чуя и вашата версия. Гледните точки на мъжа и жената са толкова различни.

— Нищо не се е случило — отговори рязко Анжелика и сама се изненада от тази внезапна решителност. — Котлите на парахода избухнаха и той се разтроши на парченца.