Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 114

Рейнолд се раздвижи, едната му ръка се плъзна към тясната й, стегната в корсета талия. След миг пръстите му продължиха пътя си нагоре и обхванаха едната й гърда. Палецът помилва скритото под тънкия памук и коприна зърно.

Анжелика едва не извика, толкова силно беше това ново усещане. Пламналата в тялото й горещина се устреми към центъра на женствеността й. Сърцето й запулсира лудо и тя въздъхна тежко. Лек шум, полусмях, полустон, се изтръгна от устните на мъжа и той поднови меката милувка.

Устните му продължаваха да изследват устата й и Анжелика усети как й се завива свят. Тя обви с две ръце врата му и се вкопчи в него като удавница. Чувството се засилваше, понасяше я във вихрушка от все нови наслади. Пръстите й сами се вдигнаха и се заровиха в гъстите коси на тила му.

Веднъж вече Рейнолд я бе целунал и веднага след това нощта бе избухнала в огън и пара. Анжелика имаше чувството, че това ще се повтори, този път обаче отвътре, между двамата, защото изпитваше непоносима вътрешна горещина и натиск, който отнемаше дъха й. Но сега това нямаше значение. Тя промърмори няколко несвързани думи и се притисна още по-силно до него, за да усети отблизо опасността.

— Анжелика, ти си моят ангел, моят прекрасен призрак — прошепна дрезгаво мъжът и притисна горещото си чело до нейното. — Но внимавай. Желанието ми е толкова силно, че едва издържам. Сигурно ще направя нещо, което утре сутринта ще съм забравил или няма да го повярвам. Спри ме, иначе ще стане късно.

— Да те спра? Но защо? — Анжелика говореше толкова тихо, че се уплаши да не би да не я е чул. Оказа се, че тревогата й е била излишна.

— Не искам по-късно да ме обвиняваш, че съм се възползвал от един миг на слабост и съм нарушил даденото обещание. Може би искаш да запазиш остатъците от свободата, която някога си притежавала. Предупреждавам те, онова, което веднъж съм взел, става мое завинаги. Взема ли те днес, никога няма да се откажа от теб, повярвай.

— Тогава ме вземи — прошепна едва чуто Анжелика. — И ме задръж завинаги.

Желанието и дръзкото намерение, които се криеха зад думите й, събудиха в тялото й такива силни усещания, че спряха дъха й.

В смеха му имаше изненада, но и нещо много повече от обикновеното задоволство.

— Разчитай на мен — прошепна той и сведе глава. Устните му засмукаха коравото зърно на гърдата й, все още скрито под роклята, и Анжелика потрепери от влажната горещина на устата му.

Загубила ориентация, пленница на желанието си да остане завинаги близо до него, тя изобщо не забеляза кога роклята се свлече от гърба й. Усети ръцете му по корсета си и по връзките на фустата, но много по-силно беше усещането за езика му в устата й и тя се поддаде на желанието си да го поеме още по-дълбоко в себе си.

Въздъхна облекчено, когато опитните му ръце я освободиха от корсета и ръцете му нежно помилваха отпечатъците от стягащите банели. Меките движения бяха толкова сладостни, че я накараха да се извива и гали като доволно коте. Без да съзнава какво прави, тя протегна ръце, разкопча жакета и го свали от раменете му. След това развърза вратовръзката и го освободи от маншетите.