Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 113

Рейнолд ухаеше на сапун от бързата баня, която бе взел преди тръгване. Ризата му беше прясно изгладена, а дъхът му миришеше на карамфилчето, което бе сдъвкал, за да прогони отвратителната миризма на алкохола. Устата му беше топла и копринено мека. Целувката му издаваше страст и опит, но и желание, което отиваше много отвъд този миг. Анжелика усещаше до бедрото си твърдата му мъжественост. Обзе я странна радост, че именно тя е причината за тази силна възбуда.

Как ли щеше да се почувства, ако станеше негова жена?

Тази мисъл й идваше не за първи път, но днес тя не я отхвърли забързано, както преди. Досега съмнението, свенливостта и страхът задушаваха в зародиш физическото желание. Сега обаче всички тези чувства изчезнаха в страстта на мига.

Да бъде винаги до него, да чувства грижата му, закрилата му — какво повече можеше да иска? Ако имаха деца, тя щеше да бъде сигурна в безусловната им и вечна любов.

Всъщност, каква разлика имаше между сегашното й положение и брака, който баща й беше избрал за нея? Може би Рейнолд я беше направил своя съпруга без нейното съгласие, но сега тя беше тази, която можеше да избере, нали? Едното не можеше да попречи на другото.

Ако трябваше да бъде въведена в изкуството на любовта, Рейнолд беше много по-подходящ от Лорънс. Опитът не беше непременно безценно качество за един любовник, но грижата и вниманието, търпението и нежността със сигурност бяха. Интелигентността беше още едно голямо предимство.

Имаше само един начин да открие дали е на прав път. А и какво можеше да загуби?

Девствеността си. Сърцето си.

Да, добре. Но какво струваха тези две неща, след като всичко друго беше загубено? Какво струваха те, след като прегръдката на Рейнолд беше най-доброто средство срещу страха, най-добрият лек срещу самотата?

Когато Анжелика се отпусна и отвори устните си, от гърдите на мъжа се изтръгна дрезгав вик. Той реагира веднага и езикът му се втурна в копринените дълбини на устата й.

Нападението я шокира и в същото време й достави неподозирана наслада. Анжелика извика изненадано, но не се отдръпна. Някъде дълбоко в нея се разля сладостна топлина, която слезе към слабините. Тя потръпна от дръзката си реакция. Не, онова, което правеше, беше истинско, беше правилно.

Рейнолд вдигна глава и я погледна в очите. Тя видя отражението си в тъмните зеници, разширени от изненада и от нещо друго, много по-дълбоко. Погледът му издаваше тихо отчаяние и нещо, което много приличаше на болка.

В него нямаше заплаха, нямаше опасност.

Когато Анжелика затвори очи, устните му отново завладяха нейните. Тя отговори на ласката им и сърцето й запърха от радостно очакване. Когато усети милувката на езика му, тя се осмели да вкуси неговия и се наслади на твърдостта и плътността му, изненада се от смелостта, с която нейният език проникна в устата му. Интимността на тази среща я обгърна като воал от сатен и коприна и я омагьоса. Удоволствието беше наистина невероятно и тя усети, че копнее за още.