Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 112

— Ти не разбираш нищичко — проговори Рейнолд с тих глас и святкащ поглед, вдигна я на ръце и я притисна до гърдите си.

Анжелика изпищя, но изведнъж онемя от ужас и неверие. Вцепени се от страх, вкопчи се в жакета му, притисна чело до бузата му и стисна очи толкова силно, че усети трепкането на дългите си мигли по страните си.

Стълбичката се разлюля под тежестта им и тя имаше чувството, че цялата палуба танцува и се мята около тях. Големият салон беше пълен с хора, които нададоха весели викове при влизането им или зашепнаха възбудено. Стоманената хватка на Рейнолд беше болезнена, но й вдъхваше сигурност в този загубил формата си свят, обзет от панически ужас. Дъхът й идваше на тласъци, разкъсваше гърдите й, пареше в гърлото й. Тръпките, които я разтърсваха на могъщи вълни, накараха зъбите й да затракат, тя прехапа езика си и усети вкус на кръв.

Трябваше да се скрие, да потъне в мрака на забравата. Трябваше й нещо, което да й помогне да преодолее болката от предателството. Беше повярвала, че Рейнолд я разбира най-добре от всички. Той познаваше огъня, беше го усетил на гърба си. Той беше част от кошмара й и в същото време представляваше единственото й убежище. Как беше възможно именно той да я върне на мястото на кошмара й и да я държи в плен със силните си ръце?

Вратата на кабината се затвори с глух трясък и Анжелика усети как ушите й забучаха. С неравномерни, олюляващи се стъпки, Рейнолд я отнесе до леглото. Тя усети под гърба си мекия матрак и простена задавено. Изтръгна се от ръцете му, но той не й даде възможност да избяга, а приседна на ръба на леглото.

— Недей, недей — прошепна умолително той и отново я привлече към себе си. — Не знаех какво ти е, бях твърде зает, за да го видя. Господи, не разбираш ли, че аз съм мъртвопиян и съм само на крачка от припадъка! Случилото се вечерта и необходимостта по-скоро да се махнем от града ме направиха сляп за всичко останало. Това не е извинение, знам. Прокълни ме, удари ме, но не плачи. Моля те, не плачи.

Съкрушеният му глас проникна през стената от отчаяние, която Анжелика беше издигнала около себе си, отклони я от самосъжалението. Тя не беше единствената, която изпитваше болка, не беше единствената пленница в мъглата на мрака. Той не беше на себе си след онова гадно уиски, което беше изпил в кръчмата заради нея!

Мускулите й се отпуснаха. С дълбока въздишка тя се хвърли на гърдите му, даде му утеха и потърси при него облекчение.

Мъжките ръце върху тялото й бяха меки, притискаха я нежно. Лицата им се докосваха и тя потръпна от допира на наболата му брада.

Машините забучаха и много скоро параходът потегли сред съскане и дрънчене. С неразбрано мърморене и здраво затворени очи Анжелика се зарови още по-дълбоко на коравата мъжка гръд и устните й се плъзнаха по брадичката му.

Тя не осъзна веднага колко интимна е тази близост, разбра го едва когато първият утринен лъч се вмъкна през тясното прозорче. Ресниците й затрепериха. По тялото й пропълзя горещина и заедно с нея тихо спокойствие. Когато Рейнолд се раздвижи и се подпря на едната си ръка, тя дори не помисли да се отдръпне. Когато устните му докоснаха нейните, тя пое дълбоко въздух, но остана неподвижна и не се възпротиви.