Читать «Безсрамна добродетел» онлайн - страница 64

— Утре ще ти приготвя вечеря.

— Добре.

Тя тръгна през поляната, спря и погледна през рамо:

— Да не забравиш сока от моркови.

Роксана всъщност беше Мери. Винаги бе таила известно негодувание за това, че родителите й нямаха въображение. Ако й бяха дали по-екзотично име, не толкова тривиално, може би щеше да бъде по-различна.

Мери Грайс беше на двадесет и осем години, живееше сама и беше дебела. Беше започнала да напълнява още в юношеските години и, разбира се, обвиняваше за това родителите си. Майка й обикновено казваше, че родът им е такъв. Истината беше, че всички от семейство Грайс с удоволствие се отдаваха на добрата храна. Яденето беше като религиозен ритуал, а мама, татко и Мери бяха добри богомолци.

Мери израсна в къща, чийто шкаф за продукти и хладилник винаги бяха пълни с чипс, кутии с различни сокове, консерви, течен шоколад. Правеше си сандвичи, които бяха истинско гастрономическо чудо — на няколко етажа от хляб, месо, сирена. А след това обилно ги поливаше с мляко с какао и все още имаше място да похапне кутийка „Хо-Хо“.

По време на пубертета кожата й се беше разбунтувала и приличаше на повърхността на любимата й пица. И сега, макар да наближаваше тридесет години, тя все още имаше белези и пъпки по лицето. Беше принудена да ги прикрива с дебел слой крем и когато времето станеше много горещо и тя започнеше да се поти, гримът й се стичаше, както се стича разтопен сладолед.

Докато учеше в училище и в колежа, не беше излизала с момчета. А характерът й беше такъв, че не успя да си намери приятели. И яденето отново зае първо място. Когато чувствата й бяха наранени или сексуалните й желания пренебрегнати, тя изяждаше двойно количество сандвичи или препълнена чиния с шоколадови сладки с орехи.

Шията й беше престанала да се вижда още когато беше на двадесет години. Тя просто бе изчезнала в множеството гуши. Носеше дългата си права коса хваната отзад с шнола. От време на време посещаваше салоните за разкрасяване, за да си боядиса косата ту червена, ту гарвановочерна. Веднъж се направи дори блондинка. Всяка промяна на цвета на косата й я караше да се чувства като нов човек. Всякакъв друг, но не и Мери Грайс.

Когато лекарят й я предупреди, че вдига кръвно и че това се отразява на сърцето й, тя нагласи стрелката на кантара си така, че да показва с двайсет килограма по-малко. Така се радваше на тази илюзия, че съвсем скоро даже повярва в нея и коригира кантара с още двайсет килограма. Реши, че вече има нормално тегло.

Тогава откри Роксана.

Роксана беше страстна. Роксана беше, господ да я благослови, уличница. Роксана носеше сутиен последен номер. Роксана можеше да превърне айсберг в лава, ако айсбергът е мъжки. Никакви задръжки, никакви претенции и никакъв морал — това беше Роксана.

Роксана обичаше секса по всяко време, навсякъде и всякакъв секс. Ако някой мъж искаше да си говори за по-твърд секс, за нещо по-мръсно, Роксана беше подходящото момиче.

Мери беше отишла във „Фентъси“ от каприз. Тя не се нуждаеше допълнително от пари. Беше учила дълго и упорито в колежа, над чиниите с печено месо и сирене. Завърши икономика и сега работеше в една от най-добрите брокерски къщи в страната. За повечето от клиентите си тя беше просто един глас по телефона. И точно затова й хрумна идеята да отиде във „Фентъси“