Читать «Безсрамна добродетел» онлайн - страница 63

— Не съжалявам за това, което казах, а за начина, по който го казах. Дълго време прекарвам, без да общувам с хора, а когато го направя отново, винаги ставам досадна. — Обърна се да погледне отново децата. Спомнили как и тя беше играла като тях. Тичаше бързо, за да стигне до слънцето. Тя и Катлин играеха на улицата. Не бяха по-различни от тези деца. — Е, все още ли сме приятели?

— Разбира се.

Той пое протегнатата й към него ръка и я задържа в своята.

Точно от това имаше нужда. Разбра го едва сега, когато почувства ръката му.

— Означава ли това, че може да вечеряме заедно, преди да си тръгна?

Не пусна ръката й. Само попита:

— Кога заминаваш?

— Все още не знам. Чувствам се много объркана. Вероятно другата седмица.

Без да мисли, тя импулсивно вдигна хванатите им ръце към лицето си. Почувства се добре от този допир. Знаеше, че се нуждае от него толкова, колкото се нуждае и от време, което да прекара сама с мислите си. Но точно сега не искаше да мисли за самотата.

— Ходил ли си някога в Ню Йорк?

— Все още не. Ще настинеш — каза той и ставите на пръстите му докоснаха кожата й. — Не трябваше да излизаш без връхна дреха.

Тя се усмихна и пусна ръката му. Неговата се задържа още няколко секунди на бузата й, Грейс винаги беше действала импулсивно. Приемаше неприятностите, както приемаше и удоволствията. Преди той да успее да дръпне ръката си, тя обви ръце около него.

— Имаш ли нещо против? Имам нужда от нещо, което да ми покаже, че още съм жива.

Тя вдигна лице към него и допря устните си до неговите.

Солиден. Това беше първата мисъл, която мина през главата й. Беше сигурен и реален. Устните му бяха топли и я приемаха. Не ги притискаше, не търсеше слепешката, нито се опитваше да й направи впечатление с разни техники. Той просто отвърна на целувката й. Меката му брада й донесе успокоение. А внезапното притискане на пръстите му върху кожата й я развълнува. Колко хубаво беше, че все още имаше нужда от това и го приемаше. Тя беше жива. Да. И се чувстваше прекрасно.

Тя го бе изненадала, но той бързо се окопити. Беше искал да я държи в прегръдките си точно както сега, беше искал да зарови пръстите си в косата й. Студът ги обгръщаше заедно с мрака и той я притисна по-силно, за да я стопли. Усети как пулсът му се учести, когато тялото й се притисна към неговото.

Тя бавно се отдръпна, малко изненадана от собствената си реакция. Ед й позволи да отстъпи назад, въпреки че романтичната мисъл да я вземе на ръце и дал отнесе в къщата си не го беше напуснала.

— Благодаря — успя да каже младата жена.

— Винаги си добре дошла.

Засмя се. Беше учудена, че е нервна, но пък и доволна, че се е разчувствала.

— По-добре да те оставя да се прибираш. Знам, че работиш по цяла нощ. Светлините — обясни тя, когато той вдигна въпросително вежди.

— Оправям банята. Почти съм стигнал до тапетите.

Грейс погледна в багажника и видя четири галона с лепило.

— Трябва да е огромна баня.

— Имаше разпродажба.

— Мама би те харесала — каза тя, като се усмихна. — Сега е по-добре да се прибирам. Не искам да ги тревожа. Ще се видим пак.