Читать «Безсрамна добродетел» онлайн - страница 34

— Трябва да ми зададете няколко въпроса?

— Ако си в състояние да говориш?

— Да. — Тя прочисти гърлото си. Гласът й трябваше да е по-силен. Винаги е била по-силната. — Ще направя чай.

Когато влязоха в кухнята, постави чайника на котлона, а после извади чаши и чинии.

— Кет винаги поддържа такъв ред. Просто трябва да си спомня къде мама подреждаше нещата и… — Гласът й постепенно заглъхна. Майка й. Трябваше да се обади и да съобщи на родителите си.

„Съжалявам, мамо. Съжалявам. Не бях тук. Не можах да го предотвратя.“

Не, не сега, каза си, докато слагаше пакетчетата чай. Не трябва да мисля за това сега.

— Предполагам, че не искаш захар?

— Не, благодаря. — Ед неспокойно се размърда. Искаше му се тя да седне. Движенията й бяха отмерени, но на лицето й нямаше капчица цвят. Не се бе появявал, откакто я видя наведена над тялото на сестра си.

— А за вас? Вие сте детектив Парис, нали? Партньорът на Ед?

— Наричайте ме Бен. — Хвана за облегалката един стол, за да го отмести от масата. — С две лъжички.

И той като Ед бе видял колко е бледо лицето й, но беше забелязал и решителността й да се справи с всичко това. „По-скоро е крехка, отколкото чуплива — помисли си, — като стъклена чаша, която всеки миг ще се счупи на парчета.“

Тя сервира чая и погледна към задната врата.

— Влязъл е оттук, нали?

— Така изглежда. — Бен извади пакетчето чай и го постави в чинийката. Грейс сдържаше скръбта си, а като полицай той трябваше да се възползва от това. — Съжалявам, че трябва да говорим за…

— Няма нищо. — Тя вдигна чашата си с чай и отпи една глътка. Почувства топлотата на течността, но не и вкуса й. — Наистина няма много неща, които бих могла да ви кажа. Кет си беше в офиса, когато излязох. Щеше да работи. Не съм сигурна, но май беше около шест и половина. Когато се върнахме, помислих, че си е легнала. Не беше оставила външната лампа да свети. — Подробности, помисли си Грейс, като се опитваше да потуши нов изблик на истерия. На полицията й бяха нужни подробности, както за всеки добър роман. — Когато се отправих към кухнята, забелязах, че вратата й е открехната и че лампата свети. Така че влязох. — Отново поднесе чашата с чай към устните си и внимателно изключи съзнанието си от това, което се бе случило после.

Бен не настояваше повече, защото и Ед е бил там. Всички знаеха какво се беше случило после. Затова попита:

— Виждаше ли се с някого?

— Не. — Грейс се отпусна малко. Щяха да говорят за други неща, за логични неща, а не за невъзможната сцена зад вратата на офиса. — Току-що беше преживяла тежък развод и все още не можеше да се отърси от него. Работеше и не се срещаше с хора извън работата си. Съзнанието на Кет беше завладяно от мисълта да изкара достатъчно пари, за да се яви в съда и да си върне сина.

„Кевин. Мили боже, Кевин.“ Грейс вдигна чашата си с две ръце и отново отпи.

— Съпругът й беше Джонатан Брийзуд Трети от Палм Спрингс. Богат род, стар род и отвратителен характер. — В погледа й се прокрадна жестокост, като погледна към задната врата. — Може би, може би ще откриете, че е предприел едно пътуване на Изток?