Читать «Безсрамна добродетел» онлайн - страница 33

Следователят се потупа с юмрук по гърдите. Чилито и лукът, които беше ял на обяд, му излизаха през носа.

— Вероятно ще ми отнеме не повече от два часа. — Погледна часовника си. — Засега бих могъл да кажа, че се е случило между девет и единадесет. Ще бъда по-точен, като свърша.

Направи знак на останалите двама и се изправи. Тялото беше преместено в плътния черен найлонов чувал. Много грижливо. Като за последно.

— Да. Благодаря.

Бен запали цигара и се наведе да проучи очертаното с тебешир пространство на килима.

— Всичко в стаята говори, че я е изненадал. Разбил е задната врата. Не му е коствало много усилие. Не се учудвам, че не го е чула.

— Кварталът тук е спокоен — каза Ед. — Хората не заключват даже колите си.

— Тежко е, когато подобно нещо се случи толкова близо до дома ти. — Бен почака, но Ед не отговори и той продължи; — Ще трябва да поговорим със сестра й.

— Да. — Ед затвори бележника и го пусна в джоба си. — Момчета, ще ме оставите ли няколко минути с нея преди това?

Кимна на следователя, преди да излезе. Не беше успял да я предпази от това тя да открие тялото, но можеше да я предпази от това, което ставаше сега.

Намери я там, където я беше оставил. Седеше, свита на дивана. Очите й бяха затворени и той помисли, по-скоро се надяваше, че е заспала. Но тя вдигна поглед към него. Очите й бяха огромни и съвсем сухи. Добре познаваше този израз. Беше израз на човек, изпаднал в шок.

— Не успявам да го накарам да задейства. — Гласът й беше равен, но толкова тих, сякаш едва се отронваше от устните й. — Опитах се да пресъздам цялата сцена по друг начин. Връщам се по-рано. Изобщо не съм излизала. Кет е решила да си освободи вечерта… Обаче нищо не се получава.

— Грейс, да отидем в кухнята. Ще си направим чай и ще поговорим.

Тя пое протегнатата ръка, но не стана.

— Нищо не иска да се промени, защото вече е много късно.

— Съжалявам, Грейс. Защо не дойдеш с мен?

— Още не са я изнесли, нали? Трябва да я видя, преди…

— Не сега.

— Трябва да почакам, докато я отнесат. Знам, че не мога да отида с нея, но трябва да изчакам, докато я вземат. Тя ми е сестра.

Изправи се, но само за да отиде в хола и зачака.

— Нека да остане — каза Бен на Ед, когато той се отправи към нея. — Тя има нужда от това.

Ед сложи ръце в джобовете си.

— Никой няма нужда от това.

Беше виждал хора да се сбогуват така е любими за тях същества. След толкова много сцени, жертви, разследвания не чувстваше нищо. Но толкова дълго се бе учил да чувства колкото може по-малко.

Грейс стоеше, стиснала студените си ръце една в друга, докато изнасяха тялото на Катлин. Не плачеше. Търсеше дълбоко в себе си, за да разбере, какво чувства, но не намираше. Искаше тази печал, имаше нужда от нея, но тя се бе свила някъде дълбоко в едно ъгълче на сърцето й и Грейс чувстваше само празнота. Когато Ед постави ръка на рамото й, тя не потреперя, нито помръдна. Само дълбоко си пое дъх.