Читать «Безсрамна добродетел» онлайн - страница 36

— Не. Не съм имала време да навляза толкова дълбоко в някоя връзка. — Но въпросът беше достатъчно сериозен, за да предизвика паниката й. Дали тя е била причината? Тя ли е причината? — Идвам от една обиколка. Не познавам човек, който би направил това. Не и сред моите познати.

Бен направи следващата стъпка.

— Кой знае къде си?

— Издателят ми, редакторът ми, всеки, който би искал да го узнае. Обиколих повече от дванадесет градчета. Ако някой е искал да се добере до мен, можел е да го направи и преди това хиляди пъти — в хотелските стаи, в метрото, в собствения ми апартамент. Катлин е тази, която е мъртва. Аз дори не си бях вкъщи. — Спря за момент, за да се успокои. — Нея са я изнасилили. — Поклати глава, преди Ед да успее да отвърне. — Не. Не. Не искам да съсредоточавам вниманието си върху това точно сега. Не и сега.

Стана. Намери бутилка коняк в шкафа до прозореца. Взе тумбеста чаша и я напълни до средата.

— Има ли още въпроси?

Ед искаше да хване ръката й, да я погали по косата и да й каже да не мисли повече за това. Но беше полицай и трябваше да си върши работата.

— Грейс, знаеш ли защо сестра ти има два телефонни апарата в кабинета?

— Да. — Тя бързо изпи голяма глътка коняк, изчака да почувства топлината, която се разля по вените й, и отпи още една глътка. — Няма начин да запазим това в тайна, нали?

— Ще направим каквото можем.

— На Катлин нямаше да й бъде приятно. — Отново седна, като държеше чашата за коняк с двете си ръце. — Винаги е искала да не й се бъркат в личния живот. Вижте, наистина си мисля, че едва ли допълнителният телефон има нещо общо със случая.

— Трябва да знаем всичко. — Ед изчака, докато Грейс отпи от коняка си. — Вече нищо не може да я нарани.

— Не.

Разбра, че алкохолът няма да й помогне, но не можеше да измисли какво хапче би спряло ужасното й главоболие. Конякът бе възможно най-доброто средство.

— Казах ви, че е наела адвокат и детектив. Трябваше й добър адвокат, за да успее да се пребори с Джонатан, а добрите адвокати не могат да се наемат с учителска заплата. Не би взела пари от мен. Кет беше много горда и ако трябва да бъдем честни, винаги се чувстваше обидена от… но това няма значение. — Пое си дълбоко дъх. Конякът беше слязъл право в стомаха й и го преобръщаше. Без да обръща внимание, тя отново отпи от чашата си. — Другият телефон беше служебен. Сестра ме работеше и през нощта. За една компания — „Фентъси Инкорпорейтид“.

Бен повдигна вежди, докато си записваше в бележника.

— „Обадете се на фантазията?“

— Може и така да се каже. — Грейс въздъхна и потърка с ръце скулите под очите си. — Секс по телефона. Струва ми се, че беше много изобретателна. Дори си мислех как бих могла да го използвам в някоя от книгите си. — Стомахът й отново се сви. Посегна за цигара. Когато потърси запалката, Бен я взе, запали й цигарата и я остави до чашата с коняк. — Благодаря.

— Пуши по-бавно — посъветва я той.

— Добре съм. Изкарваше много пари и изглеждаше безопасно. Никой от клиентите нямаше телефонния й номер, нито пък знаеше истинското й име, защото главният офис поемаше обажданията и чрез него се обаждаше и тя.