Читать «Безсрамна добродетел» онлайн - страница 31

— Права си.

— Тя добра ли е?

— Най-добрата.

Грейс кимна. Мислеше си за Катлин.

— Бих искала да поговоря с нея. Възможно ли е да вечеряме заедно или нещо подобно? Катлин не поддържа много контакти.

— Притесняваш се за нея.

Грейс въздъхна, като завиха зад ъгъла.

— Съжалявам. Не исках да развалям вечерта, предполагам, че не бях най-добрата компания.

— Не съм се оплакал.

— Това е, защото си много любезен.

Когато спря, тя се наведе и го целуна по бузата.

— Защо не влезеш за едно кафе… не, ти не пиеше кафе. Ще ти направя чай. Ще направя чай специално за теб.

Тя вече беше изскочила от колата, преди той да успее да излезе и да й отвори вратата.

— Не трябва да си правиш труда да приготвяш нещо за мен.

— Компанията ти ще ми бъде приятна, Кет вероятно вече си е легнала. — Тя ровеше в чантата си за ключ. — Можем да поговорим кога ще ме разведеш из участъка. По дяволите! Знам, че е някъде в чантата ми. Щеше да ми бъде по-лесно, ако Кет не беше забравила да остави светната външната лампа. А, ето го.

Отключи вратата и нехайно пусна ключа в джоба си.

— Защо не седнеш в гостната, пусни си радиото, докато приготвя чая.

Грейс свали палтото си, докато отиваше към кухнята, и небрежно го остави на един стол. Ед го вдигна, когато то се изхлузи на пода, и го сгъна. Мирише като нея, помисли си той. После си каза, че е голям глупак и отново го постави на облегалката на стола. Пресече стаята и се отправи към прозореца, за да види как е подреден дворът. Беше навик, който придоби, откакто купи къщата. Прокара пръста си по прозореца и си представи, че е неговият прозорец.

Чу как Грейс извика името на сестра си. Звучеше по-скоро като въпрос, извика я още и още веднъж.

Откри я, наведена над тялото на сестра си, притегляше я към себе си и крещеше. Когато я откъсна от нея, тя се нахвърли върху него като тигрица.

— Пусни ме. По дяволите, остави ме! Това е Кет.

— Иди в другата стая, Грейс.

— Не. Това е Кет. О, господи, трябва да съм при нея. Тя има нужда от мен.

— Иди оттатък. — Той здраво я държеше за раменете, закри от погледа й тялото на сестра й със своето тяло и силно я разтърси. — Иди в другата стая. Аз ще се погрижа за нея.

— Но аз трябва…

— Искам да ме послушаш.

Твърдо я гледаше в очите, беше разпознал шока. Но не можеше нито да я успокои, нито да я поглези, нито дори да я приласкае с топло одеяло около раменете.

— Иди в другата стая и се обади на 911. Можеш ли да го направиш?

— Да. — Тя кимна и се препъна. — Да, разбира се, 911.

Запъти се към вратата, но се обърна да погледне тялото.

Номер 911 нямаше да може да помогне на Катлин Брийзуд. Ед се наведе над нея и отново стана полицай.

Глава 4

Приличаше на сцена от нейна книга. След убийството идват полицаи. Някои от тях са загрижени, други здраво стискат устни, трети са цинични. Зависи от атмосферата на историята. Понякога зависи и от личността на жертвата. Но досега това винаги бе зависело преди всичко от нейното въображение.

Действието можеше да се развива на алеята или в стаята. Атмосферата винаги беше интригуващата част на всяка сцена. В книгата, която сега пишеше, беше замислила убийството в Секретариата на Държавната библиотека. Интригуваше я перспектива да намеси тайните служби, политиците, шпионаж, както и полицията.