Читать «Да раснеш на топло» онлайн - страница 76

Но се оказа, че генералът беше забравил следствения. Напълно.

Безсилен да се овладея, забих лакти в коленете си, отпуснах лице в дланите и завих — незабележимо, без звук, само въздухът се изтръгна със скърцане от пресъхналото ми гърло. Зуев не ме позна! Аз трета седмица репетирам диалога си с побелелия милиционерски кръстник, а той, моля ви се, забравил за моето съществуване! Аз обмислях всяка дреболийка, подбирах нужните думи и интонации и ето че го виждам с очите си, моя обект за атака — а той дори не си спомня за мен!

Без да искам, се изсмях на глас.

— Какво ти става? — попита ме с подозрение леко въоръженият.

— Нищо — отговорих. — Пустите нерви…

Тъпако, самообвиних се. Наивен, самонадеян тъпако! Ти си отдавна забравен, не си интересен на генерала. Може би дори никога не си му бил интересен. За него ти си само един от стотиците! Четири седмици минаха, генералът отдавна се занимава с други ДЕЛА. Може междувременно да е заловил десетина едри престъпници, а може да са и няколко десетки! Той отдавна е забравил за теб! Изхвърлил те е от мислите си! Те тук работят на конвейер — търсят едни, хващат други, подготвят ДЕЛАТА на трети, — как да си спомняш всеки негодник? Даде ли показания? — хайде, изчезвай към килията, следващият! И всички негодници, не се съмнявай, всички до един! — копнеят да платят за свободата си според тарифата! Как и за какво ще си приказваш с милиционерския началник, при положение че пред очите му се извървява парад от нечистоплътни милионери?

Страна голяма, народ безчет. Едни искат да правят бизнес, други — да присвояват от хазната. Трябва да успяваш да следиш всички, да ги контролираш, при необходимост да ги стреснеш, а някои и да накажеш за назидание.

Така че тези хора със сиви сака, с червени папки и с демодирани вратовръзки просто нямат време за всеки банкер поотделно.

Глава 12

1

Вън, на свобода, беше прозрачен топъл септември.

Тук, вътре, той се долавяше само с крайчеца на съзнанието — като крехка еманация на неясна тъга. По този начин влиза в човешките души очакването на смъртта, а в природата — предчувствието за зима.

Днес ще ме пуснат, мислех си аз, вдишвайки през пролуката на прозореца фините аромати на отиващото си лято. Хванах се за горния край на стоманената каса, набрах се, забих крака в долните ъгли на перваза — и носът ми започна да долавя най-слабите и далечни миризми.

Това е влажно пране — на балкона в съседната кооперация са изнесли и закачили някакви чаршафи.

Това е сладък дим. Гори шума.

Това е машинно масло. Това е котешка урина. Алергичен съм към животинската козина. Усещам живите твари отдалеч. Присъствието на кучета и котки в заобикалящото ме пространство никога не остава скрито от мен.