Читать «Да раснеш на топло» онлайн - страница 75

Късметлия — той знае как да стигне до своята истина. Де да можех и аз.

Разпитът на десетината свидетели отне малко повече от час. После ме изведоха в коридора. Седнах на стол до вратата. Леко въоръженият ми пазач седна до мен и моментално потъна в полудрямка.

Едва успях да се наместя по-удобно, и дочух тропот от крака зад ъгъла. След малко се появи и бързешком ме отмина процесия от двама автоматчици и арестант, набит възрастен мъж със закопчани китки. Спогледахме се. Злодеят (анцугът му струваше два пъти колкото моя) неочаквано ми намигна. Не успях да дам ответен знак. Докато обмислях какво би могло да означава дружелюбното намигане на непознатия, от дясно на ляво мина друг мини конвой, задържаният също беше едър побелял мъж с лампази на анцуга. Той също ме поздрави с приятелско кимване.

Когато след минута се зададе третият — небръснат, с уверен поглед, — аз пръв го погледнах и изпреварих с намигането: той ми отвърна с бърза горчива усмивка.

Така си седях в коридора на Генералната прокуратура — престъпник, който се поздравява със своите събратя, — когато мина генерал Зуев. Трепнах. Спешно трябва да кажа нещо, рекох си угрижен. Нещо умно и интересно. Да подхвърля някакъв тънък намек, че в най-скоро време ще поискам среща с генерала на четири очи.

Вдругиден изтичат трийсетте ми дни. Спасеният от мен бос Михаил ще излезе. Това е ясно като бял ден. Не той, а аз купувах от момичетата мравки тяхната стока: напълно готовите за използване официално регистрирани, снабдени с комплектувани документи и син печат нови-новенички фирми: корпорации и всевъзможни дружества с отговорност. Днес разпознаха мен, а него, боса, няма да разпознаят никога.

След като загърби желязната врата, босът ще завърти някой и друг телефон и ще нареди спешно да се осигурят парите в брой — като за начало двеста хиляди. Още същата нощ се събере консилиум от юристи. Там ще се вземат всички решения: на кого да се кихне, колко и кой ще води преговорите. Босът не може да влиза в диалози, той официално няма нищо общо. Обикновен домакин и точка! Оставаме аз и рижият адвокат. И Максим Штейн ще дотърчи на следващата сутрин на свиждане в затвора с разпорежданията от боса: какво и как да правя.

В отговор ще предложа своя план: с генерал Зуев ще преговарям аз.

— Добър ден, другарю генерал! — казах, вложил в гласа си максимум солидна бодрост и увереност в собствените сили.

Понечих и да се надигна от стола за лек поклон. Но конвойният се сепна, стресна се и ме тласна с ръка в гърдите, така че надигането стана бавно и благородно, а обратното движение — позорно, паднах и плешките ми изплющяха в облегалката на стола.

Големият милиционерски тежкар ме изгледа с недоумение и отмина, без дори да забави крачка. Стъпваше меко и твърдо, беше прегърбен като старец, но местеше крака с необичайна бодрост и дори леко подрипваше в движение, та кокалестият му задник подскачаше на всяка крачка.

Изпратих го с очи, докато не изчезна зад чупката на коридор, и си помислих, че май отдавна не бях се чувствал такъв глупак. Бях готов за всичко. Размишлявах напрегнато четири седмици. Всичко обмислих. Гениално предвидих най-дребните нюанси. Всяка вечер пред очите ми ясно се очертаваше една и съща картинка: генерал Зуев седнал в своя генералски кабинет, пуши, хитро примижал пие чай от стъклена чаша със сребърна поставка и чака следствения Рубанов да се примоли за разпит.