Читать «Да раснеш на топло» онлайн - страница 6

Големият милиционерски тежкар лъхаше свежест като храст френско грозде, окъпан от утринна роса. Благоухаеше на одеколон. И това рязко го различаваше от неговите подчинени, които разпръскваха миризми на здрава мъжка пот и вакса. Генералът, изглежда, беше пристигнал в службата, прекосил задушния, влажен московски август в автомобил с климатик, направих логическото заключение. Следователно познава вкуса на комфорта. И това е много добре. Това може да ни сближи. Аз също разбирам и ценя удоволствията на живота. Дали да не му предложа пари, ей така от воле, докато сме само двамата? Не — рано е. Първо трябва да изслушам всичко, което ми каже. Може пък да ме пусне и без рушвет. Човекът е толкова възрастен, солиден, изглежда толкова разумен и явно опитен, той не може да не разбира, че не съм крал нищо…

Генералът преспокойно запали цигара. Бавно и много внимателно ме разнищи с поглед през завесата тютюнев дим. Особено дълъг и втренчен поглед побелелият шеф заби в челото ми, сякаш се мъчеше да прочете какво става там.

— Приятелче — обади се най-сетне господарят на живота с тих, приятен баритон, — загазил си го. Накиснал си се в лайната до гуша. Една думичка накриво и ще лежиш, докато свят светува. Схващаш ли?

— Да — отвърнах и се престраших да противопоставя своя поглед на погледа на милиционерския тежкар.

Но не успях.

— Обвинението е повдигнато от Генералната прокуратура — просвети ме тихо генералът. — Правителството ми иска всекидневни доклади за хода на следствието. Това схващаш ли го също?

— Да…

— Чудесно — доброжелателно кимна белокосият и кръстоса крака на обратно. — Естествено, не си ти, който е откраднал парите. Откраднал ги е високопоставен чиновник, човек от администрацията. Министър. Разбира се, не от федералните. Републикански. Провинциален. Но в крайна сметка министър. Влязъл е в престъпен сговор с брат си, а пък той — с търговеца на медикаменти. Гласувана е била огромна сума. Уж за закупуване на лекарства. А пък аптекарят вече е влязъл в сговор с теб. Така ли е?

— Не! — разпалено възразих аз. — Не е така! Аптекар има, но не сме влизали в сговор!

Генералът присви очи.

Изведнъж пак ми се стори, че той се опитва да прочете нещо, написано над веждите ми — някакъв надпис на челото на следствения, до този миг скрит, но изведнъж лумнал с ярки и едри букви.

— Значи при теб е идвал именно аптекарят?

— Да — признах след пауза с тих глас. — Но не при мен.