Читать «Да раснеш на топло» онлайн - страница 59

— Той е режисьорът на филма — поправих го аз. — Направил е „Влакът беглец“, но финалният цитат е от Шекспир.

— Какво значение има! — злобно, бясно се развика Михаил. — Не говоря за Шекспир и Кончаловски, а за шибаняците и гадовете! Говоря за моралното право! Какво морално право може да има наглият простак? Никакво! Какво като си е обръснал празния череп и ми се прави на велик? Не може да ме уплаши. Не се разправям с тия помияри само защото не ща да си губя времето! Иначе го пречуквам като стой, та гледай, хич не ми пука за шибания Шекспир! Обръщай колата, мамка му!

Беше ни писнало. И двамата имахме богат опит в общуването с представителите на престъпния свят. Начинаещият бизнесмен няма как да избегне срещата с професионалните изнудвачи, по-известни като „бандити“. Тези изнудвачи издебват смелчагата във входа или на пътя. Но в някакъв момент начинаещият престава вече не е съвсем начинаещ — той израства, наема си офис с охрана на входа и бръснатите вратове престават да му досаждат. Разбирах, че Михаил си изтърва нервите не заради поведението на самодоволния глупак с пурата, а именно заради несполуката с наемането на офиса. Ако брокерът си бе държал на думата, вече щяхме да бродим из нашата си стая с висок таван и френски прозорец и да преценяваме къде ще са кафе машината и факсът.

Но уви, бяхме все още на улицата. И бяхме принудени да преглъщаме оскърбления от нейните груби обитатели.

Липсата на кабинет с бюро, стол с колелца, компютър и телефон тежеше на по-големия ми приятел. Той постепенно израстваше от разряда начинаещи. А пък аз разчитах, че ще изтегли нагоре и мен.

Нямах други приятели в света на бизнеса, освен Михаил.

— Ама не, скива ли каква пура пушеше? — попитах отново в желанието си да вдигна настроението на приятеля.

Михаил обаче не миряса.

— Аз, дето се вика, съм с висше образование — изръмжа той. — С диплома! Психолог! Имам разплащателна сметка! Бизнес, мамка му! Само през миналия месец съм изпрал почти сто хиляди! Разширявам се, търся си офис, разкъсвам се! Ето на, даже човек назначих! Тебе! Но не карам мерцедес. Не ми е дошло времето. Знам си мястото! А той какъв е? Какво има, дето се вика, освен крадената си кола? Какви познания има? Какви умения?

— Не си толерантен — казах. — И затова си фрустриран.

— Охо! — разпали се Михаил. — Какви звънливи термини чувам! А може би ме мъчат базални тревоги? Или съм просто подсъзнателно потиснат? Или може би съм изпаднал в състояние на емоционална аназогносия4?

Не му отговорих.

— Не си размахвай интелекта си, хлапе — поучи ме моят приятел. — Да не изпаднеш изведнъж в реактивно състояние. Философстванията ги остави за пред бандюгите.

— И такива ли се очакват? — побързах да попитам.

— Не е изключено.

— Тогава за теб е по-добре да не присъстваш лично.

— Защо така?

— Прекалено презираш бандитите.

— Да, вярно е — рече с омраза Михаил. — Те са животни. Същества без мозък и култура! Боклуци!