Читать «Да раснеш на топло» онлайн - страница 60

— Те са санитарите на обществото — възразих аз.

— Баба ти е санитар!

— Защо викаш?

— А ти защо философстваш?

Свих рамене.

— Извинявай — смънка моят приятел след секундна пауза.

Михаил наистина беше доста нервен, можеше да те обиди, да те засегне, но благодарение на силната си воля и доста доброто възпитание винаги намираше начин бързо да се овладее.

— Истинските санитари сме ние — каза той вече по-спокойно, с тежък, нисък глас. — Когато направим пари, ще разчистим и ще облагородим пространството около себе си. Там, дето се вика, няма да бъдат допускани идиоти със златни ланци. Колкото са повече богатите хора в едно общество, толкова по-безопасно е то. Това е пряка зависимост. Тръгвай, Андрей, давай да правим пари! Давай! Ето тук завий. Да се отбием у един интересен пич. Предлага, дето се вика, доста тлъст вариант…

— Къде да карам?

— Ще ти кажа. Тук — наляво. Знаеш ли нещо за финансовия пазар? За банкерския бизнес?

— Почти нищо.

— Ще научиш — увери ме Михаил.

Пристъпът на меланхолия и депресия се смени с бясна активност. Упоритият човек, със силен характер, възприема поредното поражение като повод да удвои усилията си по пътя към победата.

Натиснах газта и завъртях волана. Двигателят изрева. Колелата изсвириха.

Така секна този низ от последователни събития, всяко от които беше причина за следващото: бандитите се бяха наложили за наша с Михаил сметка, после Михаил ме навика и се наложи за моя сметка, на мен ми остана да се наложа за сметка на колата си.

— Не, ти скива ли каква пура пушеше тоя?

— Не го мисли. Скоро и ние ще пушим от същите!

Завъртях копчето да засиля звука и купето се изпълни със страстните призиви на американския певец, който канеше всички дръзки, смели и силни хора в калифорнийския хотел.

2

Същата вечер, след като непълнолетните бандитчета ни бяха засегнали, си купих пура от един луксозен магазин.

По онова време мислех, че презирам мечтателите, а уважавам само ония, които желаят и постигат желаното. Влязох в един немислимо скъп супермаркет и взех най-голямата, най-дебелата и най-дълга „Хавана“, каквато успях да открия. Изръсих се и за специална метална кутийка. Можеш да попушиш, да угасиш пурата и да я прибереш в джоба си за следващия път. Угасените пури смърдят ужасно, но все пак не по същия начин, както цигарените фасове.

Останаха ми пари за кутия пелмени и шоколадова вафла за жена ми. Джобовете ми останаха празни. Но вече имах нещо, което щеше да подсили имиджа ми. Да ми придаде тежест. Да ме направи по-солиден. Без добра пура нямаш работа на финансовия пазар.

Глава 9

1

На петнайсетия ден в единичната килия за първи път започнах да си говоря сам. Отначало шепнешком, а после и на глас. Всъщност това не беше диалог на първото ми „аз“ с второто. Иначе бих осъзнал, че клоня към шизофрения, а това изобщо не влизаше в плановете ми. Както казва Салвадор Дали, номерът е да не откачиш. Не — аз започнах да разказвам истории от своя живот.

Обръщах се например към умивалника с думите:

— Сега, приятелю, да ти разправям какви коли съм карал.