Читать «Да раснеш на топло» онлайн - страница 57

Обаче впечатляващият туид на Михаил изобщо не беше омаял брокера. И брокерът не се появи за преговори.

Беше осъзнал, че няма да изкара прилични комисиони от Михаил и неговия приятел Андрей.

Всъщност Михаил и Андрей не се и бяха засилили да плащат никакви комисиони. Те възнамеряваха да прецакат брокера. От воле. Да не му платят пукната пара. Много просто — трябваше само да се престорим, че предлаганото помещение не ни харесва, да се сбогуваме учтиво и да си тръгнем, но след час да се върнем и да сключим договора директно със стопаните на сградата.

Брокерът не беше сбъркал. Интуицията не го беше измамила. А Михаил и Андрей сега киснеха да чакат, в покруса мълчаха и се ядосваха.

— Давай да тръгваме — рече най-сетне Михаил. — Умряла работа е тая.

— Съгласен — врътнах ключа и извих волана аз.

Може би щяхме да изпсуваме, да разтоварим злобата си по акустичния метод — но наоколо налагаше силата си и се вливаше през полуотворените прозорци на колата разкошният градски май, топлите му повеи ни галеха и отляво, и отдясно, умиротворяваха сърцата ни, смекчаваха душите ни и ги изпълваха с вяра в доброто, в любовта, в човечеството, въпреки че то отчасти се състоеше от недобросъвестни брокери на недвижими имоти…

Неочаквано огромна немска кола засече неугледното ми возило и тежко закова на два метра отпред. Лъскавото тяло на градското торпедо се разклати, масивните му врати се отвориха и на асфалта стъпиха двама — млади на години и маркови в одеянията.

Единият, грамаден като цистерна, се измъкна от колата с усилие. Той бавно, на няколко етапа, се разгъна и пролича, че ширината му съвсем малко отстъпва на височината, почти няма шия, а само кръгла обръсната глава, разнообразена откъм фасадата с малко личице тип Квазимодо.

Вторият екземпляр представляваше модернизирана, по-адаптирана към обстановката и по-бърза версия на първия. Здравата му фигура, приятните златни гривни, анцугът с лампази и плавната, леко пружинираща походка бяха впечатляващи. Но най-голям ефект произведе пурата: дебела, светлокафява, с гъсти кълба дим. Тъкмо в момента на излизането си от кожените недра на купето спортният младеж дръпна и тютюневият цилиндър ръсна по асфалта солидна доза пепел. Носовете и на двамата бяха размазани, ушните хрущяли сплескани.

Младите лъвове бяха пристигнали по някакви свои въпроси. Те нямаха нищо против мен или Михаил. Опасната им пътна маневра бе израз на най-обикновена простащина.

Ярките създания със сигурност не бяха идиоти, те явно разбираха, че са нарушили не само и не толкова правилата за движение, колкото неписания шофьорски етикет: не бъди нахален! Не прецаквай всички останали! Затова любителят на пури хвърли поглед към нас и дори леко мръдна брадичка, въпросително: някакви претенции? И пак изпуфка облак пушек. Колата му беше десет пъти по-скъпа от моята, гледаше така, както трябва да гледа млад лъв — с превъзходство.