Читать «Да раснеш на топло» онлайн - страница 34

— Ходиш!

— Не ходя.

— Ходиш!

— Не ходя! Не ходя!

Винаги се опитвахме да поддържаме висок стандарт в отношенията си. Бяхме се разбрали още от първите дни на семейния живот, че сме най-прекрасното семейство на света. Различно от всички останали. Не сме се събрали за доживотни занимания с пелени и тенджери, а в името на великата, най-великата, безкрайно великата любов — това беше нашият лозунг.

Само че пътят към великите чувства се огласяваше от не по-малко велики кавги. Гълчавата на семейния живот ехтеше на километри. Упреците и взаимните претенции се лееха като поток от двете страни, аранжирани със звънтящи шамари, заплювки и ужасни проклятия. В някои особено бурни случаи бях пробивал с юмрук вратата на банята, докато жена ми си падаше по стрелбата с газов пистолет през прозореца или наглите присвоявания на пари, които кътах в томче на писателя Едуард Лимонов.

Понякога в късна доба съседите — Господ здраве да им дава — се опитваха да ни озаптят с плахи почуквания по тръбите на парното. Не смееха да предприемат по-категорични действия. Понеже аз, макар да произхождах от интелигентно семейство, винаги се носех като бандит: ходех с черни кожени дрехи, зализвах си косата с гел назад и не се бръснех по три-четири дни. Добронамерените граждани, които живееха с всеобщите шаблонни представи, се страхуваха да си имат работа с толкова съмнителен субект. Ами ако измъкне пищов от колана и гръмне?

— Изобщо не е вярно, любов моя! — подхванах вдъхновено, разперил ръце с жест на крайно миролюбие. — Какви курви! Изобщо не ми е до курви. Укривам се! Милицията ме издирва!

Жена ми уморено махна с ръка. Имаше нещастен вид.

— Теб все някой те издирва! Или ще е милиция, или ще са бандити, или ще са кредитори, или други идиоти, с които постоянно се обграждаш! Уморих се от всичко това! До гуша ми дойде от шпионските ти игрички!

Гордо изпънах гръб. Алкохолът ми замайваше главата.

— Да, аз живея пълноценно!

— Това не е живот — каза Ирма. — Не те виждам със седмици. А когато те видя, ми се повръща от пиянското ти хъркане!

Разговаряхме с груб, свистящ полушепот. Оттатък в стаята спеше нашето дете.

— Разбери — продължавах търпеливо, — ние се подчиняваме на природните инстинкти. Аз трябва всяка сутрин да излизам, за да убия мамут. А ти — да го изпечеш. Това е всичко. Ако в процеса на преследване на мамута съм останал до късно на работа или съм изпил някоя чашка — какво толкова? Изобщо този спор е банален. Стига вече.

С усилие на волята си наложих да не хлъцна.

Жена ми се омъжи за мен осемнайсетгодишна. Със средно образование. Фризьорка. Няколко години беше твърдо убедена, че „банален“ е неприлична дума със смисъл на „нещо като банан“. От друга страна, нейната природна пробивност и жизнелюбие компенсираха неосведомеността й по някои въпроси. Да не говорим за външния вид. През петте години семеен живот тя навакса доста, речникът й се обогати съществено, така че енергично ми възрази:

— Банални са точно тия твои приказки за мамутите! Не ме мисли за тъпа! Като хойкаш, имай смелостта да си признаеш!