Читать «Да раснеш на топло» онлайн - страница 22

Аз правя най-важното нещо на света — пари. И ще премина по пътя си през всякакъв затвор, както ножът минава през маслото.

Глава 3

1

Първите сериозни мисли за затвора ме споходиха много отдавна. Не че съм размишлявал по въпроса още от дете, но ми беше интересно. Учреждението с решетки по прозорците винаги ми е изглеждало най-страшното място на света и този страх ме изпълваше с вълнение.

Детските ми години преминаха във веселата, невинна като маргаритка страна Совдепия1. На нейната територия престъпността бе победена физически, морално и нравствено. Ако някъде в затънтената провинция кретени ограбеха спестовната каса, това се приемаше за извънредно произшествие в мащабите на цялата Империя. Вестниците, естествено, мълчаха — но на всички по високите етажи на милицията, държавната сигурност и администрацията на територията, където бе осъществен бандитският акт, моментално им изстиваха местата.

Когато двама братя на име Грач създадоха престъпна група, набавиха си автомат и убиха с него един милиционер, това прогърмя като чудовищна сензация. Нечуваният случай дори стана основа за игрален филм.

Тоталитарните режими унищожават всяка сериозна престъпност, да не говорим за организираната престъпност. Мусолини за кратко време почти унищожил цялата сицилианска мафия. Факт, известен на всеки историк.

Вождовете на Совдепия тръгнаха по подобен път. Хитри като същински византийци, те решиха изцяло да лишат своите поданици от каквато и да било информация относно криминалните типове и местата, които обитават. Официално престъпността се водеше ликвидирана. Старателно, задълбочено се насаждаше култура, изчистена напълно от престъпни идеи. Герои на книги и филми, на радиопредавания и театрални постановки ставаха честни, изключително положителни мъже и жени без никаква склонност към авантюри. А престъпният свят се представяше във вид на шепа крайно изпаднали, некадърни, дълбоко нещастни люде, всеки втори от които копнее да се поправи и да стане примерен член на обществото.

Градските деца през ваканцията отиват при бабите си на село, докато аз, селянчето, напротив, всяко лято пътувах в насрещна посока. От жегата и праха — към прохладата, към града, към цивилизацията. Десет кина, три стадиона, библиотека с читални зали, градски парк и в центъра на цялото това великолепие — апартаментът на баба. Просторен, с прозорци към тихия двор. В двора — гипсова балерина, в бабината библиотека — десетте жълти тома „Детска енциклопедия“, издадени през 1958 година. Можеш да почетеш от тома „Наука и техника“, а още по-добре от тома „Морета и океани“, а после да яхнеш велосипеда, да се завъртиш пред киното, да разучиш таблото „скоро на нашия екран“, да си купиш сладолед за седем копейки и да го изядеш, да препускаш из съседските дворове и да се върнеш при моретата и океаните. И така — всеки ден.