Читать «Да раснеш на топло» онлайн - страница 24

Веднъж фотографът донесе портрет, щракнат в някакъв изкоп: чернокос работник с ясно, открито лице, с високо чело, лъснал белозъба усмивка, с романтично разкопчана нова брезентова роба и симпатична каска. Снимката можеше да краси всяка изложба или корица на столично списание.

Решихме да пуснем портрета на първа страница с кратък очерк. Моментално се обадих в бригадата, където се водеше човекът, и нахвърлях трийсетина реда.

— Не става — отказа главният редактор след консултация с цензора. — Тоя красавец е осъждан.

Завърших училище невинен като момина сълза, влязох в университета от раз при бройка по седемнайсет кандидати за място. Перспективите изглеждаха бляскави. Пред мен се отваряше широк и светъл път, по който предстоеше да мина с лекота и удоволствие. Учение, после трудна, но интересна работа в редакцията. Лично израстване и тъй нататък. Затворът не се вписваше в тази картинка.

Възможно ли е обаче да проумееш хората и процесите в обществото, ако не си опознал самото му дъно?

Мислите ми постепенно се оформиха в нещо като план. Възнамерявах да се гмурна зад решетките за кратко време — за половин година, да речем, — за да опозная и изуча и самия затвор, и престъпната идея като цяло. А после да се движа мрачен сред хората, излъчвайки загадъчна мощ и тайна! Добре че не се стигна дотам.

Скоро след това родината ме подсети, че е време за ботушите и пагоните. Наложи се да платя воинския си дълг в пълен размер. Кихнах си двете годинки като едното нищо. Армията на Совдепия представляваше най-обикновен колхоз. И тук не събрах никакъв подходящ материал за книгите си. В годината на уволнението ми, осемдесет и девета, двама или трима млади писатели едновременно пробваха да се наложат с казармените си мемоари. В тях много емоционално се пробутваше темата за унижението, на което едни въоръжени и еднакво облечени момчета подлагаха други, същите като тях. Но аз усещах, че правенето на подобна проза е грешка. Насилието в казармения му вид е дълбоко безинтересно за човечеството. В крайна сметка по време на службата си не съм се бил и не съм си отнасял боя по-често, отколкото преди казармата. Нищо ново в момчешкия свят.

Времето показа, че съм бил прав. След няма и година в Совдепия дойде видеото, а с него и обширната световна кинокултура. Народът изгледа Кубриковия „Пълно бойно снаряжение“ и загуби интерес към плитките военни творения на начинаещите столични автори.