Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 79

— Време, място, присъстващи? — попита Мейсън.

— Къде се състоя този разговор? — каза раздразнено Бъргър.

— В неговата канцелария в магазина.

— Кой присъстваше?

— Само аз и Адисън.

— Добре, какво се случи?

— Ами — каза Хансел, — опитвах се да получа информация, която да предам на един приятел, журналист. Попитах господин Адисън за момичето, което е качил в колата си на магистралата във вторник вечер и която е настанил в един хотел. Адисън ми каза да говоря с адвоката му.

— Назова ли името на адвоката си?

— Да, сър. Господин Пери Мейсън.

— И отидохте ли при господин Мейсън?

— Да, сър.

— Да.

— Кога?

— Същият ден.

— Къде?

— В неговия кабинет.

— И какво ви каза господин Мейсън?

— Господин Мейсън ми каза, че неговият клиент не желае да се дава публичност на въпроса и ми даде чек за две хиляди долара, подписан от господин Адисън.

— Да разбира ли съдът, че господин Адисън ви е дал две хиляди долара, за да ви накара да не говорите за това, че е бил в онази част на магистралата във вторник вечерта?

— Да, сър.

Изражението на Хамилтън Бъргър издаваше изключително самодоволство, когато той подхвърли бомбата в скута на Мейсън.

— Разпитвайте — каза той и след това прибави самодоволно, — ако желаете.

Мейсън каза спокойно:

— С други думи, отидохте при господин Адисън, за да го изнудите, нали?

Свидетелят погледна Мейсън в очите. Поведението му беше оскърбително.

— Да — каза той, — и ако вашият клиент не се беше опитал да се прикрие, защо щеше да ми плати две хиляди долара?

— Да прикрие какво? — попита Мейсън.

— Вие би трябвало да знаете.

— Не знам. Питам вас.

— Да прикрие факта, че се е заигравал с руса сладурана, която е била на пътя в нощта на убийството.

— Кой факт мислите, че е искал да прикрие, като ви е платил?

— Вероятно и двата.

— Това е, което вие си мислите.

— Да.

— Следователно сте знаел за убийството, когато сте отишъл да го изнудвате?

Хансел изведнъж опули очи.

— Знаехте ли? — настоя Мейсън.

— Не!

— Защо тогава казвате, че сте мислел, че ви плаща две хиляди долара, за да прикрие факта, че е бил на онзи път в нощта на убийството?

— Така мисля сега.

— Но не мислехте така тогава?

— Не.

— По онова време не сте знаел нищо за убийството?

— Разбира се, че не.

— Опитвал сте се да го изнудите, защото се е сприятелил с млада жена?

— Наел й стая в хотел — каза Хансел с поглед, отново насочен към Мейсън.

— И сте направил сделка с кабинета на областния прокурор, според която ще получите имунитет за изнудването, ако дадете показания по случая?

— Не съм правил никакви сделки.

— Но сте постигнал такова споразумение?

— Да предположим, че е — каза Хамилтън Бъргър. — Изнудването е леко престъпление в сравнение с убийството. Щатът е склонен да пренебрегне маловажни нарушения на закона, за да залови онези мъже, чието богатство, статус и власт ги карат да мислят, че могат да нарушават Божия закон и човешкия закон с пълен имунитет.

— Хубаво изказване — каза Мейсън, — но си остава фактът, че на Хансел му е обещан имунитет.

— Да — отсече Бъргър. Мейсън се обърна към Хансел.