Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 76

— Куршумът минал ли е през мозъка?

— Да. Причинена е значителна вреда на мозъчната тъкан и обилно мозъчно кръвотечение.

— Тази рана ли е била причината за смъртта?

— Да, сър.

— Колко време, бихте казал, е живял човекът след получаването на тази рана?

— Незначително време. Съзнанието и движението са прекъснали веднага и смъртта е последвала след секунди.

— Значи човекът не е помръднал, след като е получил тази рана?

— Не. Човекът не е помръднал. Но тялото се е преместило, тъй като е паднало на пода, нямало е съзнателно движение.

— Извадихте ли фаталния куршум?

— Да, сър.

— И какво беше състоянието на този куршум?

— Сплескан на върха, но основата беше непокътната.

— Какво означава това?

— Това означава, че основата на куршума е запазила първоначалната си цилиндрична форма и белезите, останали от оръжието, което го е изстреляло, бяха очевидни.

— Оставихте ли някакъв знак върху куршума, за да може да бъде разпознат?

— Да, сър.

— Какъв знак оставихте?

— Гравирах инициалите си в основата на куршума.

— Ще ви покажа един куршум и ще ви попитам дали това е куршума, за който давате показания.

Бъргър се наведе напред, отвори драматично малък запечатан плик и изсипа един оловен патрон в протегнатата ръка на лекаря. Д-р Лорето огледа куршума със сериозен вид, обърна го между палеца и показалеца си и каза:

— Това е куршумът.

— И какво направихте с него?

— Занесох този куршум на Джордж Малден от отдела по балистика към кабинета на шерифа.

— Това е всичко — отсече Бъргър към Мейсън. — Питайте. Кръстосан разпит.

— Нямам въпроси — каза Мейсън.

— Извикайте Джордж Малдън — каза Бъргър. Джордж Малдън беше набит, компетентен мъж със сух, съскащ глас, той беше нисък, частично плешив и тръгна хладнокръвно към свидетелската скамейка, където се закле, зае мястото си, даде името и адреса си на докладчика и погледна към Хамилтън Бъргър в очакване.

— Вашата професия, сър?

— Помощник-шериф съм.

— От колко време сте помощник-шериф?

— Двадесет и три години.

— През това време специализирал ли сте в определена област на разследване на престъпления?

— Да.

— И коя е тя?

— Науката балистика и науката за отпечатъци.

— Какъв опит имате в областта на балистиката?

— Изучил съм повечето от стандартните учебници по предмета. Посещавал съм лекции в полицейското училище и имам повече от четиринадесет години личен опит.

— Показвам ви куршума, който д-р Лорето току-що разпозна като фаталния куршум, и който е бил приет като доказателство, и ви моля да огледате този куршум и да кажете дали сте го виждал преди.

— Да, сър.

— Какъв е този куршум?

— Този куршум е 38 калибров оловен куршум. Направен е от фирмата „Пийтърс“ и е бил изстрелян от 38 калибров пистолет.

— Обръщам вниманието ви върху определени белези близо до основата на куршума и ви питам какви са те?

— Това са белези от цевта на пистолета, който е изстрелял този куршум.

— Има ли начин да се идентифицира пистолета, който е изстрелял този куршум?

— Да, сър, има.

— Моля ви да го опишете накратко пред съда.