Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 74

— Не сте сметнал за необходимо да отбележите това на стъклото когато сте го извадил?

— Не, сър. Едната страна на стъклото е идентична с другата.

— С изключение на това, че едната е отвътре — каза Мейсън, — а другата е отвън.

Хамилтън Бъргър каза с тон на горделива досада:

— О, с уважението на съда, такова разпитване едва ли е допустимо. „Едната страна на стъклото е отвътре, другата е отвън“. Какво значение има? Това са празни приказки.

— Какво стана с останалото стъкло? — попита Мейсън.

Свидетелят погледна колебливо Хамилтън Бъргър.

— Мисля, че мога да отговаря на този въпрос — каза Бъргър. — Рамката беше свалена. Останалото стъкло беше използвано за тестове в полицейската лаборатория.

— Какви тестове?

— 38 калиброви куршуми бяха изстреляни през него — каза Хамилтън Бъргър, — за да се измери диаметърът на дупката. Мисля, че свидетелят видя тези тестове.

— Видяхте ли ги? — попита Мейсън.

— Да.

— И — каза Хамилтън Бъргър победоносно, — размерите на дупките, оставени от куршумите, бяха идентични с размерите на дупката в стъклото, което беше представено като доказателство. Пукнатините са почти идентични.

— Ще представите ли и тях като доказателство? — попита Мейсън.

— Не виждам причина да го направя — каза Бъргър. — В интерес на истината вярвам, че стъклото е било унищожено, след като са били направени измерванията. Обаче са направени снимки на дупките в стъклото и вярвам, че е било направено усилие да се запази малко от стъклото. Мисля, че свидетелят е запознат с това.

Нефс каза:

— Стъклото не можеше да бъде запазено. Дупките бяха твърде близко до края и когато бе направен опит да се изреже още малко стъкло, то се счупи.

— Това е всичко — каза Мейсън. — Нямам други въпроси.

Бъргър, очевидно учуден от краткостта на разпита, извика следващия си свидетел, специалист по отпечатъци, който е прегледал къщата внимателно за отпечатъци.

Този свидетел даде показания, че е намерил многобройни отпечатъци на обвиняемия, Джон Рейсър Адисън и освен това, други отпечатъци, които още не са били идентифицирани, но които той мисли, че са направени от две различни и все още неидентифицирани жени.

При кръстосания разпит Мейсън се погрижи снимките на тези отпечатъци, които бяха толкова ясни, че идентификация и сравнение бяха възможни, да бъдат предадени като доказателство.

Следващият свидетел на Бъргър беше Франк Парма, който, както изглежда, беше също така и помощник-шериф.

— Вие пристигнахте в къщата на Ферел на дванадесети сутринта? — попита Бъргър.

— Да, сър.

— По кое време?

— Около един часа сутринта.

— И сте направил някакво специално разследване там?

— Да, сър.

— И намерихте ли нещо вследствие на това разследване?

— Да, сър.

— Какво беше то?

— 38 калибров „Смит и Уесън“ револвер, номер 8–64805.

— Можете ли да го опишете?

— Беше 38 калибров револвер „Смит и УВесън“ с шестинчова цев. 38 калибровият револвер беше в рамка на 44 калибров и беше доста тежък.

— Къде го прибрахте?

— Ако мога да се отнеса към картата — каза свидетеля като вдигна една от картите, които бяха приети като доказателство, — намерих го на осемдесет и седем фута разстояние от основите на къщата, на едно място непосредствено срещу прозореца на стаята, където беше намерено тялото. Разстоянието беше осемдесет и седем фута и два инча от основите на къщата до най-близката точка. Пистолетът лежеше сред скалите в сухото корито на извора. Имаше върбови храсти непосредствено до него и пистолетът беше добре прикрит между тези малки, заоблени от извора камъни, които бяха средно между два и двадесет и четири инча в диаметър.