Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 60

— Преди да се срещна с него?

— Точно така, непосредствено преди това.

— Имах проблеми.

— Какви проблеми?

— Проблеми с женкар.

— Как се случи?

— По обичайния начин. Опитвам се да подбирам колите. Преценявам ги и слушам мотора. Когато стоиш на пътя, можеш отдалеч да чуеш мотора на колата. Освен това, разбира се, можеш да научиш много от вида на колата. Ако е добре излъскана отпред и изглежда скъпа, се обръщам, така, че хората да могат да видят, че искам да ме качат. Но ако колата е занемарена, си обръщам гърба и вирвам глава, за да им покажа, че чакам автобус. Понякога греша. Този мъж беше една от моите грешки. Помислих си, че всичко беше наред и се качих в колата с него. Беше вече тъмно и не можах веднага да го преценя. Почти веднага след като се качих в колата, той започна да ме сваля.

— Ти имаше ли нещо против?

— Дотолкова, доколкото държеше ръцете си далеч от мен, беше ми — беше ми дори приятно. Толкова ли е ужасно това, господин Мейсън?

Дела Стрийт вдигна поглед от бележника си, улови погледа на Мейсън и му намигна леко.

— Това зависи — каза Мейсън. — Защо ти хареса, Вероника?

— Беше толкова различно от това, което се случва в малките градчета, начина, по който го правеше и всичко останало. Беше — просто беше умно. След това той започна да ме опипва и на мен ми се искаше да изпищя. Исках просто да изляза веднага от колата.

— И какво направи?

— Изключих стартера, грабнах ключа и, разбира се, колата спря. Отворих вратата и изскочих навън. Той не можеше да хукне след мен и да ме хване, защото не можеше да остави колата си по средата на пътя и да хукне да бяга.

— Ти какво направи, след като изскочи навън?

— Хвърлих му ключовете и — ами това е всичко. Просто му хвърлих ключовете.

— И след това?

— Той каза много неща, но, разбира се, мъжете правят това, когато са разочаровани.

— Как — попита Мейсън — разбрахте толкова много за мъжете?

— Аз… аз говоря с разни хора.

— А стопирането, откъде знаехте как да се справите с вълк?

— Едно момиче ми каза. Предполагам, че оттам ми е дошла идеята да пътувам на стоп. Това момиче беше едно от малкото приходящи пътници, които се отбиваха в ресторанта и тя ме заговори. Търсеше място, където да прекара нощта. Божичко, господин Мейсън, тя беше наистина смела. Имаше само около два долара и петдесет цента. Беше се движила само на стоп и щеше да продължи да се движи на стоп. Тя каза, че ще се справи някак си. Аз си мислех, че едно момиче трябва да бъде — е, нали знаете, лошо момиче, за да върши такива неща. Но тя ми каза, че не е необходимо да го правиш, че почти всички мъже се държат като джентълмени и някои от тях дават пари, за да помогнат. Попитах я за лошите и тя ми каза за трика със стартера. Тя каза, че винаги, когато влиза в кола, първото нещо, което прави е да забележи стартера и когато нещата станат непоносими тя може винаги да се пресегне и да изгаси мотора, да обърне ключа и да спре колата, след това да излезе и да чака друг превоз.

— И ти точно това направи през онази нощ, преди господин Адисън да те качи в колата си.