Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 61
Ърл Стенли Гарднър
— Да.
— Помниш ли мястото, където те качи?
— Да, точно до един водосток.
— Сега, кажи ми точно какво се случи.
— Е, аз слязох от колата. Този мъж беше доста злобен и каза много неща, но след това потегли. Предполагам, че съм вървяла около миля и всеки път, когато чуех да идва кола, се скривах в храстите. Мислех си, че може да е онзи мъж.
— Колко време продължи това?
— Около тридесет, четиридесет и пет минути.
— След това?
— След това се изморих и осъзнах, че не мога да продължавам така и седнах до водостока.
— Колко коли пропусна след като седна?
— Николко. Колата на господин Адисън беше първата, която мина.
— Слуша ли звука на мотора?
— Да. В интерес на истината, господин Мейсън, колата на господин Адисън беше в някакъв страничен път. Чух я да пали, след това тя потегли по път, който беше малко или много успореден на магистралата и след това чух колелата по дървения мост и как колата се изкачи до магистралата, спря и отново потегли. Чух как шофьора сменя скоростите и звука на мотора и — ами, бях достатъчно изморена, за да поема всякакъв риск.
Мейсън погледна към Дела Стрийт:
— Колко време седяхте до водостока, Вероника?
— Не знам. Четири-пет минути. Нямаше много движение по онзи път в този час. Той е един от главните пътища, но не най-главния.
— Докато бяхте там чухте ли нещо, което е можело да бъде изстрел?
— Не изстрел — каза тя. — Някой си имаше неприятности с колата. Моторът се задави четири-пет пъти.
— Къде? — понита Мейсън.
— Някъде встрани от пътя. Божичко, господин Мейсън, може да е била колата на господин Адисън. Не знам. Беше някъде в онази посока.
— Чу ли я да се дави?
— Да, пет или шест пъти.
— Опиши това, което чу — каза Мейсън. — Един силен звук ли беше и след малко още един и…?
— Не, всички се чуха почти едновременно. Спомням си, че се зачудих защото обикновено се чуват такива звуци когато камион слиза надолу по хълм или нещо такова. Когато някой запали кола и моторът се задави, между отделните звуци има интервали.
Мейсън огледа лицето й. Тя посрещна погледа му със спокойно откровение и абсолютна невинност.
— Ти не каза нищо за тези звуци, когато говорих с теб преди това.
— За Бога, защо да го правя, господин Мейсън? Това беше давене на някакъв си автомобил.
— И звуците бяха слети?
— Да. Първият, след това друг и след това три-четири бързи, слети.
— И това беше всичко?
— Предполагам, че човека си е запалил колата след това.
— Но това беше доста преди да се появи господин Адисън, така ли?
— О, да.
— Колко време?
— Минута и нещо — каза тя невинно.
— Много повече от минута ли?
— Не мисля. Вероятно една-две минути. Сега като се замисля, напълно е възможно да е била колата на господин Адисън. Тя…
На вратата се почука, след това някой задърпа дръжката и ритна в основата.
— Хайде, хайде! Отваряй! — каза някакъв мъж нетърпеливо. — Отвори или ще съборим вратата. Полиция.
Мейсън каза:
— Вероника, искам да си помислиш внимателно…
— Какво прави тук полицията? — попита тя.
— Онези звуци — продължи Мейсън, — ти…
Един глас каза в коридора: