Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 58

— Добре — каза Мейсън, — ще отида да я огледам и то добре. Апартамент 13-Б?

— Точно така.

— Колко дълго можем да го задържим?

— Една седмица. Момичето, което го дава под наем е в Солт Лейк. Обадих й се и й обясних отчасти обстоятелствата. Казах й, че просто се налага да вземем апартамента за едно момиче и че ще плащаме по двадесет долара на ден и ще възстановим всички повреди. Тя подскочи при възможността.

— Добре — каза Мейсън. — Ще отида да видя как се справя Вероника в новото си жилище. Мислиш ли, че има някаква представа, че е извадена от обръщение заради убийството?

— Не знам какво мисли — каза Дела Стрийт. — Аз мисля, че това е театър. Едно момиче не може да бъде толкова тъпо!

— Толкова наивно?

— Толкова тъпо!

— Може би нямат бащински настроени женкари в малкия град, където е израснала.

— Имат филми. Имат списания. Имат радио. И дори и да нямат женкари, които да живеят в разкош, бас държа, че имат женкари.

Мейсън каза:

— Е, аз ще отида да погледна малкото агънце.

— Хитрото малко агънце, ако питате мен — каза Дела Стрийт, — което се разхожда извън кошарата, блее безпомощно, гледа с малките си очи в очакване на вълка. За Бога, много съм мнителна! Какво да направя.

Мейсън се усмихна:

— Ще погледна.

Дела Стрийт каза:

— Ако искате един съвет, вземете свидетел.

— Свидетел или придружител?

— И двете.

— Може би ще стигна по-надалеч ако съм сам.

— Може да стигнете твърде далеч. Помнете, шефе, не знаете какво може да каже. И ако го каже с невинната си непросветеност…

— Разбрах намека — каза Мейсън. — Вземи бележника си и ела.

Дела Стрийт взе бележника си, бутна го в чантата си и придружи Мейсън два етажа надолу до апартамент 13-Б.

Мейсън почука на вратата.

Вероника Дейл я отвори широко.

За секунди на лицето й се изписа някакво изражение, но то беше само за един миг. Беше трудно да се разбере дали беше разочарована или изненадана.

— О, господин Мейсън! — каза тя. — Толкова е мило от ваша страна, че идвате да видите апартамента ми. Тук е абсолютно прекрасно. Не знам как да благодаря на господин Адисън за…

Мейсън си проправи път в апартамента и каза:

— Помислих си, че не е зле да дойда да го огледам.

— Прекрасен е. Има си всичко.

Дела Стрийт седна ненатрапчиво в един ъгъл на апартамента и постави тефтера си на коляното. Мейсън каза:

— Имаш ли представа защо си тук, Вероника?

— Господин Адисън ми каза, че ще се опита да ми каже нещо. Каза, че едно момиче не може постоянно да живее в хотелска стая и да работи — е, знаете, че не мога да си позволя хотелска стая с обслужване. Той щеше да се опита да ми намери апартамент. След това ми изпрати бележка, на която пишеше, че мога да тръгна с този, който я е донесъл, че няма да има нужда да работя и че трябва да правя това, което този човек ми каже. Беше странна бележка, но аз знаех, че той беше разстроен и взех това пред вид. Имах представа, че ставаше дума за апартамент.