Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 56

— Чудесно — каза Мейсън и излезе от кабинета. Адвокатът взе такси до сградата на канцеларията си, мина през коридора, отключи вратата с надпис „Пери Мейсън, личен кабинет“ и каза на Дела Стрийт:

— Дела, ще трябва да изчезнеш.

— Какво?

— Онзи чек — каза Мейсън. — Наистина ще го използват. Ще те изкарат пред съдебните заседатели и аз искам да те няма за известно време. Аз…

Дела Стрийт каза развълнувано:

— Шефе, сержант Холкомб не получи ли обаждане по телефона?

Мейсън беше отишъл до бюрото си, беше го отворил и бързо издърпваше някакви хартии от личната си папка. Той спря изведнъж, внезапно погледна Дела Стрийт с недоумение.

— Получи ли? — попита тя.

— По дяволите, да!

Дела Стрийт каза:

— Работих колкото се може по-бързо. Обадиха му се от банката, за да му кажат, че са направили ужасна грешка като са обвинили Ерик Хансел във фалшификация и че е вярно, че подписа е бил повторен, но Джон Рейсър Адисън го признава за свой. Той е написал чека първо с молив и след като си помислил, че подпис с молив не би бил уважен от банката, го повторил с индийско мастило и го изпратил до този кабинет, за да бъде предаден на Хансел.

Мейсън спря за момент, докато асимилира информацията, след това остави хартиите обратно в чекмеджето, заобиколи бюрото и прегърна Дела Стрийт.

— Как измисли това? — попита той.

Той я държеше толкова близко, че гласът й беше приглушен.

— Елементарно, скъпи ми Уотсън. Всички бяха толкова заети с убийството, че бяха забравили, че Адисън всъщност не се е отричал от чека. Така че веднага щом лейтенант Траг напусна кабинета, аз се свързах с Адисън и му казах да се обади на банката и да им каже, че току-що е научил, че Хансел е бил арестуван за представяне на фалшив чек, че чекът изобщо не е бил фалшив, а е бил напълно оригинален, че подписът е бил негов. Казах му, че това обаждане ще му струва две хиляди долара за един изнудвач, но че ако не се обади, ще намери адвоката си в затвора и на сметката му ще има много повече от две хиляди долара.

Мейсън пусна Дела Стрийт, отиде до бюрото си, седна в стола, отметна назад глава и се разсмя.

— Добре ли се справих? — попита тя.

— Добре ли? — каза Мейсън. — Справи се прекрасно! Само дето си нарушила половин дузина точки от Наказателния кодекс.

— Е и?

— Ще те арестуват като нищо, ако някога разберат за твоето обаждане.

Тя каза:

— Добре. Нека се опитат да разберат. Знаех, че поемам риск, но едно момиче, което не поема рискове от време навреме е безполезно. И освен това, имам най-умния адвокат в града на своя страна.

— Адвокатът — каза Мейсън, — не струва нищо без секретарката си. За Бога, Дела! Нищо чудно, че Холкомб изглеждаше като че ли беше глътнал прекалено много тютюн! Повишавана ли ти е заплатата скоро?

— Да.

— Добре, отново ще получиш повишение — каза Мейсън. — Ставаш все по-добра и по-добра. А сега имам и друга работа. Отиди в апартамента си. Чакай ме там. Пол ще доведе Вероника Дейл там. Намери някое място, където да я държиш в прикритие. Ще дойда веднага, щом успея да се измъкна, но може и да закъснея. Тръгвай, Дела, и да се надяваме на късмет. Ще ни е много необходим.