Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 48

— Ти ли му показа как да стреля? — попита Мейсън.

— Точно така, аз.

— Научи го да стреля по мишена?

— Да.

— С други думи — каза Мейсън, — ти си се занимавал доста със стрелба, така ли?

— Бях член на отбора, който спечели първо място в Западния шампионат преди няколко години.

— Добре — каза Мейсън, — разкажи ми за пистолета. Нека да разясним нещата.

— Това е всичко, което мога да ти кажа. Едгар взе пистолета на заем. Полицията го е намерила в градината. Случайно са се натъкнали на него. Мисля, че нямаше да го намерят през деня, но докато са обхождали мястото с фенерите през нощта светлината трябва да се е отразила в метала и някой от полицаите го е забелязал.

— Казваш, че това е пистолетът, с който е бил убит Едгар? — попита Мейсън.

— Така мислят полицаите.

— Колко куршума е имало в него, когато са го открили?

— Нямало е никакви куршуми. Пистолетът е бил почистен от отпечатъци и захвърлен, но полицаите казват, че с него е било стреляно наскоро. Склонен съм да се съглася с тях. Винаги поддържах цевта чиста. Пистолетът е използван и не е бил почистен. Има остатъци от барут по цевта.

Мейсън каза бавно:

— Това изглежда зле, Адисън.

— Колко зле? — попита Адисън.

— Много зле — каза Мейсън. Госпожа Ферел каза:

— Вие, господин Мейсън, разбира се, не си мислите, че Джон Адисън би могъл…

— Няма значение какво мисля аз — прекъсна я Мейсън, — има значение какво ще мисли полицията и съдебните заседатели.

За момент никой не проговори. Мейсън се изправи на крака:

— Е, добре, приятели, ще направя каквото мога. Адисън, оправи бюрото си. Ще те арестуват преди обяд. Когато го сторят, не говори. Не казвай нито дума. Ще запомниш ли това?

— За Бога, Мейсън, ще трябва да обясня някои неща.

— Тогава ще се наложи да обясниш всичко.

— Е, и?

— Можеш ли да го направиш?

Очите на Мейсън се впиха в очите на Адисън. Магнатът се присви на стола си.

— Не — каза той.

— Така си и помислих — каза Мейсън и излезе, като остави Адисън и Лорейн Ферел сами в кабинета.

ГЛАВА ДЕСЕТА

В осем часа Мейсън свари Пол Дрейк да разучава докладите, които бяха поставени на бюрото му. Той държеше електрическа самобръсначка в ръка и се бръснеше, докато четеше докладите. На ъгъла на бюрото му имаше чинии, в които имаше следи от яйца и бекон, препечени филийки и кафе от съседния ресторант.

Дрейк вдигна поглед, изкриви лицето си така, че кожата на врата му да се опъне, бавно прекара острието по шията си и каза:

— Здрасти, Пери. Как върви?

— И аз това искам да знам — каза Мейсън.

По бюрото на Дрейк бяха разхвърляни няколко телефона на удобно разстояние.

— Откъде да започнем? — понита той като сложи електрическата самобръсначка върху бюрото си и плисна одеколон на лицето си. — Искаш ли да започнем с Адисън?

— Какво за Адисън?

— Адисън добре се е подредил, Пери. Полицията е намерила един пистолет, с който е било извършено убийството. 38 калибров пистолет, точно като този, с който е било извършено убийството. Бил е използван наскоро, но всички гилзи са били извадени от барабана. Пистолетът явно е бил захвърлен. Паднал е върху някакви камъни. Имал е дървена дръжка и малко от нея се е отчупила, когато се е ударила в камъка. Полицията се е поразровила и е открила парчето от пистолета. Явно е бил хвърлен със значителна сила, ако се съди по одраскванията по камъка, където се е ударила металната част.