Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 46

— Господин Мейсън, моля ви!

— Тогава какво е искала?

— Какво си мислите, че е искала? Същото, което и аз исках. Пари.

Мейсън каза:

— В такъв случай тя не би продължила да работи в магазина.

— Прав сте, господин Мейсън, напълно сте прав.

Усмивката й беше блажена.

— Тогава — продължи тя, — можем да улесним издирването и да ускорим цялата работа. Мисля, че полицията трябва просто да търси красива, привлекателна, млада жена, която да е работила тук и да е напуснала работа.

— Вярвам, че обичайната процедура е осигуряването на апартамент за младата жена, нали така? — попита Мейсън.

Тя каза престорено свенливо:

— Не бих могла да кажа.

— Не би могло да се очаква от млада жена, без значение колко амбициозна и добре заплатена е тя, да отиде да живее в някаква стара фермерска къща, където няма никакви удобства, няма електричество.

Тя се намръщи:

— Точно така.

Мейсън каза:

— Хайде да проследим мисълта до логичния извод. След като никоя млада жена не би живяла там, то трябва да е било сборно място.

Лорейн Ферел смръщи вежди. Тя каза:

— Прекалено логично подхождате, господин Мейсън, и — дявол да го вземе — прав сте. Прилича на афера с омъжена жена, някоя, която е можела да се измъква само от време на време, някоя, която не би могла да си позволи да бъде видяна в града. Така трябва да е било.

— И така — каза Мейсън, — имаме една странна смесица от противоречиви догадки.

Лорейн Ферел кръстоса крака, обгърна коляното си с ръце, загледа замислено шарките на килима и каза:

— Вие изграждате всичко това стъпка по стъпка. Предполагам, че следващата стъпка ще бъде разгневения съпруг.

Мейсън пое разговора:

— Който е последвал блуждаещата си съпруга до провинциалното любовно гнездо, който е стоял отвън и е гледал, видял е любовника на жена си да стои близо до прозореца на спалнята на горния етаж и който не е могъл да устои на изкушението да дръпне спусъка и да си тръгне.

Блуждаещата съпруга остава сама в къщата с любовника си, който току-що е бил застрелян. Направила е най-доброто, на което е била способна. Изгасила е газовата лампа и е разбрала, че трябва да си тръгне. Имала е само един начин да избяга. По същия начин, по който е пристигнала — автомобила на Едгар Ферел.

Лорейн Ферел кимна бавно и замислено.

— Всичко това, разбира се, се крепи на един факт — каза Мейсън.

— Какъв е той?

— Че вие ми казвате истината.

Тя дори не вдигна поглед от килима. Нямаше враждебност, нито гняв в гласа й. Тя каза просто и убедително:

— Не съм добра лъжкиня, господин Мейсън. Лъгала съм един-два пъти, но не съм добра и не ми харесва. Казвам ви истината. Така е по-лесно. Вие сте адвокат — някак си усещам, че бихте ме разсъблякъл, ако се бях опитала да се скрия зад наметало от лъжи. Казвам ви истината. Вие вероятно сте единственият човек на света, който ще знае, че не съм съсипана от мъка. Играя с открити карти. Аз…

Чу се потропване на вратата, след което се завъртя бравата. Вратата се отвори и Джон Адисън, измъчен и затормозен, застана на вратата.

— Здравей, Мейсън. Слава Богу, че си тук!