Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 47

— Какво се е случило? — попита Лорейн Ферел.

— Почти всичко — каза Адисън. — Вижте какво, не мога да се ориентирам в този кабинет. Елате в моя. Там имам една бутилка. Имам нужда от една доза.

Адисън поведе по пътя към своята канцелария, отвори стъклената врата на един шкаф за книги, натисна едно копче, завъртя целия рафт и книги на една страна и се откриха ред бутилки и малка електрическа кутия за лед.

— Какво желаете? — попита той.

— Скоч и сода — каза Лорейн Ферел. Мейсън кимна.

Адисън постави три чаши на бюрото си, разля уискито в чашите с трепереща ръка, добави лед и студена сода.

— Тази светлина ме дразни — каза той. — Навън е достатъчно светло, за да стоим на тази жълта и гадна светлина.

Той отиде до прозореца, отметна тежките пердета, след това натисна ключа и изгаси светлините.

Слънцето все още не беше изгряло, но имаше достатъчно светлина, за да се виждат ясно предметите в стаята.

Адисън вдигна чаша:

— Успех — каза той, след което прибави — имаме нужда от него.

Той пресуши повече от половината в чашата.

— Какво се е случило? — попита Мейсън.

Адисън се отпусна в голям, въртящ се стол, взе една пура от кутията на бюрото, отряза връхчето, запали клечка кибрит и поднесе върха на пурата към огънчето като я завърташе бавно, за да се запали равномерно.

Изгаси клечката, пусна я в един пепелник и каза:

— Едгар Ферел е бил убит с моя пистолет.

— Твоят пистолет! — възкликна Лорейн. Адисън кимна мрачно.

— Как така? — попита Мейсън със студени и цинични очи.

Адисън задържа погледа си върху върха на пурата, като съзнателно избягваше да погледне вдовицата на съдружника си и адвоката си.

Мейсън изчака търпеливо Адисън да отговори на въпроса.

Лорейн вдиша остро, наведе се напред, така като че ли щеше да каже нещо, след това видя погледа на Мейсън, облегна се и зачака.

Адисън всмукна няколко пъти от пурата си, глътна още скоч и сода.

— Това е — каза той в самозащита — едно от онези малки неща, за които никога не мислиш по време на обикновен работен ден.

Той изчака, но никой не каза нищо.

— Но — продължи Адисън, — стават дяволски важни, когато стане убийство.

Отново мълчание.

— И така — каза той, като погледна Мейсън за пръв път откакто беше започнал да говори, — ти се занимаваш с убийства така, както аз се занимавам с търговия. Предполагам, че ще кажеш, че е трябвало да ти кажа всичко това още първия път, когато разговарях с теб. За теб това би било много важно. Това е защото си свикнал да мислиш за убийства. Това е твоята професия. За мен това беше просто незначителна подробност.

— Най-добре си кажи всичко — каза Мейсън, — без да увърташ.

— Когато Едгар тръгна на риболов, поиска револвер. Взе назаем моя.

— Защо не си купи?

— Проклет да съм, ако знам — каза Адисън горчиво, — но преди около три месеца Едгар и аз бяхме на излет. Аз си бях взел револвера и исках малко да пострелям, за да поддържам форма. Мисля, че Едгар никога не беше стрелял преди това. Стана му интересно. Показах му това-онова, научих го да стреля по мишени и да не мърда, докато стреля. Започна да стреля доста добре. Съвсем естествено се почувства поласкан. Когато отиваше на излет мислеше само за моя револвер.