Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 50

Дрейк каза:

— По кое време?

— По някое време вечерта.

— Къде?

— О, някъде на изток извън града — каза Мейсън, като махна с ръка.

— Продължавай.

— Адисън е изиграл ролята на баща, много загрижен и разтревожен баща, който е бил шокиран от рисковете, които поемало това младо същество. Постави се на мястото на Адисън. Натрупал е значително богатство. Знае точно къде поставя крака си, преди да направи крачка. Качил е в колата си едно младо, очевидно невинно момиче, което между другото е споменало, че пътува на стоп към странен град, където не познава никого, няма къде да отседне, няма никакви пари и пристига доста след вечеря.

— Големият въпрос — каза Дрейк, — ако говоря като детектив, е как е стигнала толкова далеч и е запазила невинността си непокътната.

— Казах ти, че е представила невъзможна картинка — каза Мейсън. — Адисън е използвал влиянието си в хотел „Рокауей“, за да й наеме стая. Изпратил я е до хотела, след което се е опитал да излезе от живота й.

— Но не го е направил?

— Момичето е било арестувано за скитничество на улицата.

— На улицата?

— Точно така.

— За Бога, Пери, полицията не арестува момичета на улицата, освен ако не правят едно нещо, при това открито.

— Знам — каза Мейсън, — но съществува вероятността момичето да е искало да го арестуват.

— Искаш да кажеш, че не е…?

— Вероятно си е дала вид на такава — прекъсна го Мейсън.

— Но защо?

Мейсън каза:

— Аз й се отзовах на помощ. Платих гаранция. Направих така, че случаят да отпадне.

— Кога?

— На следващата сутрин.

— И след това?

— След това майка й, Лора Мейл Дейл, ми се обади и ми остави фалшив адрес.

— Какво искаше?

— Да ми плати сметката.

— Направи ли го?

— Да.

— Колко?

Мейсън се усмихна:

— Сто и петдесет долара.

— Добра сделка?

— Продажба преди инвентаризацията — каза Мейсън.

— И предполагам, че Адисън плати още петстотин долара.

— Казах ти — каза Мейсън, — да слушаш много внимателно какво говоря, за да знаеш какво не съм казал.

— О, о — отбеляза Дрейк.

— Майката — каза Мейсън — е от среднозападно градче, вероятно на петдесет мили от Индианаполис. Там има ресторант. Много е разтревожена за авантюрата на дъщеря си в големия, зъл свят. Дъщерята няма представа, че майка й е тук. Майката не иска тя да знае. Иска да я държи под око, да види дали ще намери работа или ще започне да лудува.

— Да лудува? — попита Дрейк, подхилвайки се.

— Да — каза Мейсън.

Усмивката на Дрейк изведнъж увехна:

— Ако посадиш всичко това в подходяща почва, ще получиш страхотна реколта — каза той.

— Златна жътва — му отвърна Мейсън. Дрейк изведнъж се изпъна като струна в стола.

— Сега — продължи Мейсън, — искам да отидеш да се видиш с Джон Адисън преди полицията да го арестува. Той знае, че ти работиш за мен. Накарай го да се обади на Вероника и да й каже да тръгне с теб.

— След това?

— След това я заведи в апартамента на Дела. Дела ще се погрижи оттам нататък.

— Защо ти не отидеш при Адисън? — попита Дрейк. Мейсън каза:

— Възможно е да не мога да върша каквото си поискам оттук нататък, Пол.