Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 35

— Е, и? — попита Адисън. Мейсън каза сухо:

— Тогава, когато полицията намери твоите, отпечатъци в онази къща, те няма да могат да разберат дали са били направени в десет часа вечерта или в осем часа или…

— Или какво? — попита Адисън, защото Мейсън спря замислено.

— Или миналия вторник, когато е било извършено убийството — каза Мейсън.

ГЛАВА ОСМА

Мейсън паркира колата си в паркинга близо до сградата, където се намираше кабинета му, качи се с асансьора, тръгна към канцеларията си, след това спря пред осветената врата, на която пишеше „Детективска агенция «Дрейк»“.

Канцеларията на Дрейк беше отворена двадесет и четири часа на ден и самият Дрейк обикновено беше там до късно вечерта.

Мейсън отвори вратата. Телефонистката която беше нощна смяна, вдигна глава и Мейсън каза:

— Дрейк тук ли е?

Тя кимна, показа с жест на Мейсън, че трябва да влезе, включи друга линия в превключвателното табло под червената светлина и каза:

— Детективска агенция „Дрейк“.

Мейсън влезе през вратата, която телефонистката отвори с помощта на електрически бутон и тръгна по тесния коридор към канцеларията на Дрейк.

Дрейк говореше по телефона когато влезе Мейсън.

— Това беше само едно сведение, сержант — каза Дрейк по телефона. — Не мога да ви назова източника на моите сведения… Не, не е от жертвата. Получих го от информацията, която събират моите хора… По дяволите, знам, че разговарям със закона, но вие разговаряте с детективска агенция. Ако ви дам източниците на моята информация, може да остана без работа. Как би ви се харесало ако ви попитах за вашите шпиони… Е, аз пък казвам, че е едно и също!… Пери Мейсън? Не знам. Защо не се обадите в неговата канцелария… Добре, ако мога да се свържа с него ще му кажа, че искате да ви се обади. Довиждане.

Дрейк свали слушалката и каза:

— Какво по дяволите беше това с фалшифицираните чекове, Пери?

— Защо? — попита Мейсън.

— Това беше сержант Холкомб. Късно следобед са заловили един тип на име Ерик Хансел. Предлагал е фалшифициран чек за две хиляди долара, подписан от Джон Р. Адисън, човека с големия универсален магазин. Банката вероятно е щяла да изплати чека, ако не ги бях предупредил, но те прегледали подписа и видели, че е бил копиран. Опитали се да се свържат с Адисън, но не могли и се обадили на полицията. Полицаите отишли и този мъж, Хансел им разказал някаква съмнителна история, така че те го прибрали за по-подробни разпити. Преди малко той се предал и им казал, че е получил чека от теб. Сержант Холкомб винаги надушва мърша, когато ти си замесен в някой случай. Само името „Пери Мейсън“ вдига кръвното му налягане над двеста.

— Ще му се обадя — каза Мейсън без усилие. — Намери шестима мъже и ги дръж готови да започнат работа след два часа.

— Какво става?

Мейсън седна в един стол и каза:

— Пол, работата е малко сложна. Ето как стоят нещата…

Дрейк вдигна ръка в знак на протест:

— Трай си, Пери, не искам да чуя. Когато си имам работа с теб, колкото по-малко знам, толкова по-добре за мен.