Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 100

— И какво се случи?

Тя каза:

— Не знаех какво да правя. Той отключи задната врата, отвори я и почти ме избута в нощта.

— Ти какво направи?

— Започнах да тичам, като се стремях къщата да остане между мен и колата. Беше тъмно и аз се спъвах и падах, след което спрях да бягам в паника и започнах да вървя. След това изведнъж си спомних за малката чанта, която винаги носех със себе си. Бях я оставила в колата на господин Ферел и се уплаших, че съпругата му може да претърси колата и да намери моята чанта.

— И се страхувахте, че това ще създаде неприятности на господин Ферел? — попита Мейсън.

— Страхувах се, че ще създаде неприятности за мен. Всички мои дрехи и принадлежности бяха там. Бях се упражнявала да си събирам багажа така, че да мога да нося много неща в малко пространство.

— И какво направихте?

— Докато тя беше в къщата, аз просто се върнах бързо, отидох до колата на господин Ферел, тихо отворих вратата и извадих чантата си. Беше, разбира се, върху всичко останало — и, повярвайте ми, в тази кола бяха натъпкани страшно много вещи за къмпинг, които приличаха на спален чувал, екипировки и тям подобни.

— Добре. Взехте чантата. След това какво направихте?

— След това — каза тя — се отдалечих от къщата. Не беше моя работа да се намесвам в каквито и да било домашни неуредици и нямах никакво намерение да взимам участие в ничие бракоразводно дело.

— В коя посока тръгнахте?

Тя се усмихна накриво и каза:

— И аз не знам. Тръгнах да правя завой, за да изляза на пътя. Вървях известно време, след което се натъкнах на някаква ограда от бодлива тел. Успях да пропълзя под оградата и се озовах в някакви храсти, върбови храсти, както предположих. Повървях още малко и се загубих.

— След това?

— След това — каза тя — се паникьосах. Предполагам, че съм потичала малко, не знам. Съвсем се раздърпах и най-накрая се осъзнах и овладях положението. Реших, че ще чакам докато мине кола по магистралата. Помислих, че ще я чуя.

— Чухте ли я?

— Да, чаках около пет минути, след което чух кола по магистралата. Не беше дори и близко до мястото, където си мислех, че е магистралата. Мислех, че магистралата е пред мен, а тази кола беше зад мен, от лявата ми страна. Разбрах по звука, който издаваше колата, че се движи по магистралата и аз тръгнах в тази посока.

— След това какво стана?

— По това време вече бях осъзнала, че съм се държала като глупачка и започнах да вървя внимателно и стигнах до други върбови храсти. Беше валяло предната нощ и на места беше доста кално. Опитах се да ги избегна и да вървя по по-високите места. Разбрах, че се движа по някакво речно корито и че ако се движа по заоблените камъни, ще мога да се опазя от калта. От време навреме минаваха коли по магистралата, така че знаех, че се движа в правилна посока. След това разбрах, че съм пристигнала почти до магистралата и осъзнах, че изглеждам много зле. Така че спрях на някакво възвишение и си свалих полата. Отворих чантата, извадих една четка за дрехи и я изчетках. След това изчетках обувките си. Чорапите ми се бяха изпонакъсали. Извадих нови от чантата и ги обух в тъмнината. След това гримирах лицето си доколкото можах, сложих си червило и почувствах, че видът ми е приличен.