Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 98

Хамилтън Бъргър ожесточено запрелиства папките си:

— Трябва да има някаква грешка — каза той.

— Погледнете лицето на свидетелката, ако мислите, че има грешка — каза Мейсън. — След това, ако наистина искате да направите нещо, вземете отпечатъци на тази млада жена и ги сравнете с отпечатъците на загадъчната жена, която е била в къщата на Ферел непосредствено преди убийството.

И Мейсън драматично се върна до стола си и седна.

В съдебната зала настана адска глъч. Съдията Кийтли и пристава се опитаха напразно в продължение на няколко секунди да въдворят ред, след което съдията Кийтли каза:

— Искам тишина в залата! Ако наблюдаващите не могат да запазят спокойствие, ще бъдат изведени. Сега, да продължим с този случай по подходящ начин.

— Ваше Благородие — попита Бъргър, — мога ли да помоля за кратка отсрочка?

— Не — отсече съдията Кийтли. — Продължете с разпита, господин Мейсън.

— Ваше Благородие, преди да продължа с разпита, искаме да се вземат отпечатъци на тази свидетелка.

— Нямате право на такива изисквания — каза Бъргър. — Това е просто демонстрация…

— Ако си мислите, че е демонстрация — прекъсна го Мейсън, — погледнете отпечатъка върху тази водна чаша, която свидетелката държеше в ръка. Има отпечатък, който, както ще разберете, съвпада точно с единия от отпечатъците, които вашият свидетел каза, че е намерил в онази къща. Сега да вземем и другите отпечатъци.

— Да се вземат другите отпечатъци — каза съдията Кийтли. — Къде е свидетелят с отпечатъците? Да излезе и да разясним всичко това.

Джордж Малден излезе напред с малка кутия, която съдържаше принадлежности за вземане на отпечатъци.

Вероника Дейл му подаде ръката си. С лице безизразно като на восъчна кукла, тя го остави до вземе отпечатъци от пръстите й. Мейсън след това отиде до масата на Хамилтън Бъргър, където сравни отпечатъците с останалите. През цялото това време Вероника Дейл очевидно мислеше, но лицето й запази детското си изражение на абсолютна невинност. На челото й нямаше нито една бръчица.

Хамилтън Бъргър се изкашля два пъти, изправи се мудно и каза:

— Еднакви са, Ваше благородие — и седна.

— Сега — каза Мейсън, — хайде да ни разкажете какво правихте в къщата, в която е било извършено убийството, Вероника. Посредством вашите показания, вече установихме факта, че сте била в околността по време на убийството.

Съдията Кийтли се наведе напред и каза:

— Вземете микрофона, млада госпожице и отговорете на въпроса.

Вероника Дейл каза съвсем уверено:

— Бях в къщата само за няколко минути.

— Кой ви заведе там? — попита Мейсън.

— Господин Ферел.

— Така е по-добре. Сега да изясним нещата — каза Мейсън. — Как се срещнахте с господин Ферел?

Тя каза:

— Аз… заедно със стопирането се занимавам и с една странична работа.

— Каква странична работа? — попита Мейсън. Тя каза:

— Така се прехранвам. Излизам на пътя и позволявам на хората да ме качват в колите си. Първо излизам от града, след това се обръщам и се връщам в града. Качвам се само при възрастни мъже в хубави коли. Разказвам на всички тези мъже за нещастния си дом и как съм тръгнала по света да си търся късмета. Казвам на всичките, че съм на осемнадесет.