Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 101

— След това?

— След това тръгнах много внимателно, за да не скъсам чорапите си и да не влизам в повече храсти, стигнах до магистралата и седнах. Стоях само няколко минути, след което чух как една кола тръгва от това, което тогава си мислех, че е фермерска къща. Нямах никаква представа, че съм толкова близо до къщата, където бях оставила господин Ферел. Трябва да съм вървяла в кръг. Сега разбирам, че колата на господин Адисън всъщност е потеглила от онази къща, но тогава изобщо не го осъзнах.

— А изстрелите?

— Честна дума, когато ги чух, си помислих, че е двигателят на някой камион.

— Кога ги чухте?

— Беше — не знам, десетина минути преди да стигна до магистралата.

— Не ми ли казахте, че сте ги чула точно преди да стигнете до магистралата?

— Това е точно преди да стигна до магистралата.

— Десет минути?

— Вероятно.

— Не ми ли казахте, че…

Тя каза отчаяно:

— Добре, опитах се да се предпазя, доколкото можех. Исках да имам колкото е възможно по-солидно алиби. Не исках никой да мисли, че съм била около онази къща, когато са били отправени изстрелите, така че може да съм позасенчила малко времето.

— Много малко?

— Ами, вероятно.

— Не знаете ли колко дълго е била колата на господин Адисън до къщата на Ферел преди да я чуете да тръгва?

— Не.

— И когато сте я чула да се движи по черния път, да прекосява дървения мост и да се изкачва по хълма към магистралата сте мислела, че идва от съвсем друга къща?

— Господин Мейсън, ще бъда откровена с вас. Мислех си, че съм поне на една миля разстояние от мястото, където ме остави господин Ферел.

— В интерес на истината — каза Мейсън, — през цялото това време единствената ви мисъл е била за вас самата, нали?

Тя леко разтвори очи:

— Ами, разбира се. За кого другиго да мисля?

— И разказа, който измислихте за страстния женкар в закрития „Линкълн“ е пълна лъжа?

— Да.

— В действителност вие имате номерата на всички коли, в които сте се возила през онзи ден? Внимавайте, млада госпожице, защото можем да проверим всяка секунда от вашето време.

— Да — каза тя, — можете да проверите тези номера. Те всички ще ме помнят.

— Колко пари взехте през този ден?

— Около осемдесет долара.

— Това средна печалба ли беше?

— Справям се доста добре. През повечето от времето печеля най-малко толкова.

— Това е всичко — каза Мейсън. — Нямам други въпроси.…

— Аз нямам никакви — каза Хамилтън Бъргър. Съдията Кийтли каза:

— Мисля, че при дадените обстоятелства, Съдът ще направи отсрочка до утре сутринта в десет часа. Междувременно искам да бъде проверена всяка дума от разказа на тази млада жена и предлагам прокурорът и полицията да направят по-нататъшно разследване, за да се разбере какво точно се е случило на местопрестъплението и предлагам тази свидетелка да бъде обвинена в лъжесвидетелстване.