Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 102

— Да, Ваше благородие — каза Хамилтън Бъргър съвсем сдържано.

— Съдът се разпуска — каза съдията Кийтли. Дела Стрийт грабна ръката на Мейсън:

— О, шефе — каза тя, — бяхте прекрасен! Просто прекрасен!

Усмихнатото лице на Пол Дрейк казваше: „Браво, Пери!“

— Добро начало — призна Мейсън, — и щастлив пробив. Благодарение на това, че имах разказа на майка й, можах да задам първите си въпроси, които изглеждаха невинни и рутинни, а бяха всъщност тези, на които тя не можеше да отговори. Ако се бях опитал да задам първо другите въпроси, цялата зала, включително и съдията, щяха да скочат върху мен в момента, в който се бях опитал да изкопча истината от нея.

— Сега какво ще правим? — попита Дрейк.

— Сега — каза Мейсън, — започва истинската работа. И като начало, Пол, ще вземеш списъка на номерата, ще накараш твоите хора да се свържат със собствениците на колите и да разберат колко от тях са били изнудвани от Ерик Хансел.

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

Пери Мейсън крачеше напред-назад в канцеларията си и от време навреме подхвърляше забележки през рамото си.

Дела Стрийт, седнала на секретарското си бюро, драскаше с един молив, правеше разни завъртулки и гледаше върха на молива, а умът й следваше промълвеното от Мейсън.

Пол Дрейк, седнал настрани в големия кожен стол, с крака провесени на едната странична облегалка, а гърба облегнат на другата, от време навреме вмъкваше по някоя дума.

Мейсън каза почти раздразнено:

— Проклетият случай представя една съвършена невероятност.

Той прекоси кабинета си още четири-пет пъти, след което продължи:

— Погледнете доказателствата! Някой е застанал отвън и е застрелял Ферел през прозореца, улучил го е с първия куршум, след това се е обърнал, изпразнил е пистолета като очевидно е стрелял във въздуха. След това е взел празните патрони от гнездото на пистолета и го е изхвърлил в речното корито. Това е безсмислено.

— Защо не? — попита Дрейк. — Човекът е бил мъртъв.

— Как е разбрал убиецът, че е мъртъв?

— Прицелил се е внимателно, застрелял го е в главата и го е видял да пада.

— Може само да го е одраскал — каза Мейсън. — Казвам ти, Пол, трябва да си много добър стрелец, за да стоиш на земята да стреляш през прозорец и да бъдеш абсолютно сигурен, че си улучил в главата. След това човекът трябва да е влязъл в къщата, да е отишъл до стаята, да е изгасил лампата и да е тръгнал. Човекът не би направил това.

— Защо не?

— Защото, ако е стрелял по Едгар Ферел и след това е влязъл в къщата, той е щял да държи пистолета при себе си. Щял е да има готовност в случай, че Ферел е бил само ранен и се е готвел да се бие.

— Откъде знаеш, че не го е направил?

— Защото доказателствата показват, че изстрелите са били направени в бърза последователност, не през еднакви интервали, но все пак през няколко секунди. Ето защо изстрелите са приличали на двигателя на камион.

Дрейк каза:

— Много добър стрелец, професионален стрелец…

— И това свежда нещата до моя клиент, Джон Адисън — каза Мейсън.

— По дяволите — измърмори Дрейк. — Може би е виновен.