Читать «Гняв» онлайн - страница 38

Грифит се подиря на лакът и огледа стаята. Неуютна и потънала в прах предишната нощ, сега, с настъпването на зората, тя изглеждаше доста по-приветлива. Дори Арт изглежда добре, помисли Грифит, въпреки че не му беше ясно как може едноок дъртак, чието лице е като нещавена кожа, да изглежда добре.

— Изглеждаш по-добре тази сутрин — каза Арт, несъзнателно отвръщайки на мислите на Грифит. — Подутината на хобота ти почти е спаднала.

Грифит внимателно докосна с пръсти счупеното място. Арт проточи мършавия си врат.

— Сигурно графинята те е излекувала през нощта. Дали пък не те е харесала?

— Сигурно — от каменните стени лъхаше хлад, който приятно дразнеше ноздрите му. Грифит дишаше дълбоко срещу отворения прозорец и се наслаждаваше на свежия въздух. — Трябва да е много тъпа, за да не ме хареса.

Арт подпря лакти на колене и огледа критично Грифит с единственото си око.

— Вчера не си ли изяснихме въпроса за твоята красота?

— Не говоря за външния си вид — каза Грифит, — а за характера си. Без да преувеличавам, аз съм улегнал, уважаван, издигнат морално. Съпругът, за който всички майки мечтаят да имат за дъщерите си — добави самодоволно той.

Окото на Арт премигна срещу него.

— Проклет глупак, ето какво си ти! Какво чуват ушите ми? Щял си да се жениш за лейди Мериън?

— Не съм казвал, че ще се женя за нея. Само казах… — Грифит се вторачи в Арт и като разбра, че аргументът му е съвсем неубедителен, промени темата. — Знаеш ли, Уентхейвън е баща на Мериън?

— А! — Арт се почеса зад ухото. — Бях си го помислил. Изглеждаше толкова сигурна, че може да си прави всичко, каквото поиска, в тази къща. Освен това между тях има прекалено голяма прилика, за да са само братовчеди.

— Прилика. Няма никаква прилика между онова надуто магаре…

— … и развратницата, която те изпратиха да пазиш.

Грифит погледна с укор Арт и в гласа му прозвуча намерението да сложи край на остроумията му.

— Тя не е развратница. Може би е малко по-дръзка.

— Я, такава промяна от снощи насам! — учуди се Арт. — Не разбирам какво те е накарало да се извъртиш като фурнаджийска лопата. В усмивката е, да знаеш!

— Какво?

— Приликата е в усмивката. И Уентхейвън, и Мериън се усмихват с готовност и изразяват толкова много с усмивката си.

Грифит се отпусна обратно на възглавницата и отбеляза.

— При Мериън е много по-надменна.

— При лейди Мериън? — изкукурига Арт. — Напротив, по-надменна е при Уентхейвън.

— Чиста проба злонамереност — поправи го разсеяно Грифит. Арт обаче беше прав. Грифит беше променил отношението си към Мериън и изобщо не му се налагаше да се пита защо. Тя беше отговорила на целувките му с плам, сладост и жажда, които дълго беше крила. А след това избяга като подплашена кошута. Това наливаше вода в мелницата на надеждите му, че е живяла целомъдрено от дълго време. Може би от раждането на сина си, а вероятно и преди това. — Не мисля, че е развратница, тя е като соколица, която има нужда от твърда и опитна ръка да я опитоми.

— Какво щастие, че вече си имал възможността да обучаваш соколи — подхвърли Арт.