Читать «Гняв» онлайн - страница 37

— Графът е организирал лов за утре и аз трябва да изпълнявам ролята на домакиня. Нямам време за разходки.

Гъстите вежди на Грифит се сключиха.

— Лов?

Тя се сепна от изненадата и неприкритото недоволство в гласа му.

— Не са ли ти казали?

— Не.

— Е, ти пристигна едва вчера. Най-вероятно Уентхейвън е решил, че ще предпочетеш да си починеш — след като извини Уентхейвън, тя добави. — Въпреки това те каня. Гостоприемството на графа е едно от най-положителните му качества.

Тя не откъсваше очи от лицето му, нетърпелива да чуе неговия отговор. Той също не сваляше очи от нея. Първо се вгледа в лицето й, след това погледна палтото й и източените прасци под него, но сякаш нещо не му допадаше.

— И да махнеш тези дрехи!

— Какво?

— Няма да ходиш на лов, яхнала кон с вида на разпусната и леконравна жена, на която й липсва всякакво възпитание.

Нейното „Какво?“ този път прозвуча с повече разбиране.

— Това, че си родила извънбрачно дете, не е основание да живееш според очакванията на другите.

Тя направо онемя от нахалството му. Всички добре заучени отговори излетяха от главата й, докато на тяхно място нахлуваше яростта.

— Как смееш да ме учиш как да се държа?

— Оказва се, че все някой трябва да го направи.

Звучеше толкова непоносимо самонадеян, че й се прииска пак да го удари. Но нали го беше направила веднъж и после съжали. Вместо да вдигне ръка срещу него, тя си пое дълбоко въздух, обузда гнева си и го отряза с една-единствена реплика.

— Не си ми баща!

Пълен провал! Къде изчезна, за Бога, прословутото й остроумие?

Но той отговори и думите му бяха още по-глупави от нейните.

— Ако баща ти беше тук, щеше да се ужаси от поведението ти.

— Ако баща ми беше тук… — тя изпъна врат като костенурка и го погледна.

Не знаеше ли? Не разбираше ли?

Но той явно не знаеше и не разбираше. Уверен в собствените си морални принципи, той даде израз на възмущението си, но в същото време разкри и уязвимостта си. Тя можеше да има последната дума като използва неведението му по въпроса.

— Баща ми е тук. Толкова ли не можа да схванеш досега? Аз съм наследницата на Уентхейвън. Графът е мой баща.

Четвърта глава

Колко странно, помисли Грифит. Отпуснат в леглото на графиня Уентхейвън, в леглото на майката на Мериън, той тръпнеше от желание по дъщеря й.

Изпитваше някакво смътно неудобство, като че ли духът на графинята четеше мислите му и го сбарваше да посяга към интимните местенца на Мериън. И в същото време… сигурно и графинята нямаше да одобри хала, до който дъщеря й се беше докарала. Тя се дуелираше със сабя, обличаше се като мъж и като капак на всичко имаше извънбрачно дете.

— Ти имаш ли предположение кой е бащата? — промълви Грифит.

Като кукла на конци откъм долния край на леглото се надигна Арт, на когото изобщо не се налагаше да гадае какви мисли вълнуват Грифит, което си беше нормално след толкова години приятелство.

— Чудех се кога ще ти дойде на ум да зададеш този въпрос. И дали отговорът не е свързан с изключителния интерес, който Хенри проявява към Мериън и Лайънъл? Но тази жена умее да пази тайните си.