Читать «Гняв» онлайн - страница 26

— Хлапето е нейно копеле и тя го обича.

С нарастващо вълнение Харботъл започна да откровеничи.

— Тя винаги се занимава с него, когато аз й говоря и искам да ме чуе. Идва ми да го размажа.

— Да не си посмял да нараниш Лайънъл — в гласа на Уентхейвън прозвуча тревога. — Момчето е скъпо и за мен. Недей! Чуй моя план. Не предприемай нищо, докато не ти покажа няколко трика при фехтовка, които тя не знае. След това можеш да обидиш сина й и тя ще те предизвика на дуел.

— И какво ще получа като награда.

— Много повече от това, което можеш да си представиш — обеща Уентхейвън. — Сега си върви. И пак през прозореца. Има един добър момък…

— Не — прекъсна го Харботъл и се приведе напред, стиснал страничните облегалки на стола с ръце. — Нямам намерение да приемам повече подобни неуточнени обещания. Ако направя това, което искаш, и победя лейди Мериън…

— Същото, което и ти искаш — вметна Уентхейвън.

— Да, аз също го искам. Но искам и да чуя какво ще получа в награда. Искам да ми кажеш точно каква ще е наградата ми.

Уентхейвън се замисли. Да разкрива, пред когото и да е и по което и да е време своите планове, беше противно на предпазливата му природа. Но сега подобно нещо не можеше да му навреди. Винаги можеше да жертва този силен, вонящ пес без потекло и да го поднесе на тепсия на Хенри. Какво по-мъдро от това.

— Ако предизвикаш и победиш лейди Мериън, тя ще трябва да те приеме в леглото си. И когато здравата изпомачкаш чаршафите, тя няма да има друг избор, освен да се омъжи за теб. Ще се погрижа за това.

— Може и да се запъне.

С леден като острието на сабята си тон Уентхейвън каза.

— Тя е жена. Живее благодарение на моята щедрост. Ще направи това, което й се нареди.

— Когато говориш по този начин, направо я съжалявам — в глада на Харботъл прозвучаха нотки, които съвсем не бяха за Уентхейвън доказателство, че той има предвид точно това, което казва.

— Не разкривай пред никого какво сме обсъждали. Всичко трябва да стане сякаш съвсем случайно и да изненада лейди Мериън.

Ентусиазиран, Харботъл се плъзна по храстите под прозореца. Уентхейвън загаси свещите. Изпитваше усещането за добре свършена работа.

Последната му любовница подпъхна глава под ръката му и се сгуши на гърдите му.

— Не съм при теб, защото си богат — промълви тя с глас, в който преливаше престорена невинност и разиграно сладострастие. — Този ужасен мъж не знаеше какво говори.

— Вярно, че не знаеше — Уентхейвън погали русата й коса и се присъедини със същата неискреност. — Нашата любов е вечна. Когато му дойде времето, ще се оженим и ти ще бъдеш моята графиня. Не бих си и помислил, че мога да използвам користно една жена, която толкова сладко предлага любовта си.

И той се усмихна в мрака.

Трета глава

В стаята имаше някой. Освен Арт, който спеше в долния край на леглото на Грифит. Някой друг, чиято ръка го събуди, като побутна крака му. С инстинкта на войн Грифит продължи да диша спокойно и равномерно, докато очите му привикнаха с тъмнината, едва разредена от бледата лунна светлина. Той бавно изви глава и различи фигурата на някакъв мъж, надвесен над дисагите. Неканеният гост се намираше доста далеч от квадратното петно, което лунната светлина хвърляше в стаята, за да бъде разпознат. Той претърсваше кожените чанти. Грифит внимателно го наблюдаваше и изчакваше.