Читать «Гняв» онлайн - страница 2

Хенри си пое дълбоко дъх, поразен от гледката, която се разкри пред него. Той се втренчи в почти два пъти по-многобройната противникова армия.

Самият Ричард предвождаше войската. Той знаеше много добре, че убие ли Хенри, родът Ланкастър ще бъде обезкървен. Отличен стратег и сам смел воин, Ричард също би могъл да бъде добър крал, ако не бе отнел трона от своите собствени племенници. Беше наредил да убият двамата младежи Бог знае как, а телата им бяха погребани неизвестно къде. Дори и в Англия, люлката на кралски предателства, това беше грях, който нито обикновените хора, нито благородниците можеха да простят.

През двете години, докато Ричард беше на трона, мракобесие скова страната. Слуховете за неговото вероломство се ширеха все повече. Говореше се, че е отровил кралицата и ухажвал Елизабет, своята собствена племенница, сестра на убитите от него престолонаследници. Ако тя приемеше да се омъжи за него, той щеше да остане на престола абсолютно законно.

След като всъщност тя беше обещана на Хенри.

Един съвършен съюз — червената роза на Ланкастър и бялата роза на Йорк. Грифит беше твърдо решен да се бие докрай за осъществяването му. Не защото самият Хенри не беше блестящ войн Грифит се бе присъединил към него. Хенри Тюдор беше законният наследник на трона. Ланкастър по майчина линия, Хенри беше уелсецът, обещан от древните легенди, потомъкът на Артур, който щеше да обедини Англия и Уелс, който щеше да даде на Уелс автономията, която му се полагаше. Грифит се биеше за Уелс, за своя дом, за надеждата за по-добри времена.

Покровителствено, като че ли той беше кралят, а Хенри негов любимец, Грифит го посъветва.

— Вземи шлема от оръженосеца и го сложи на главата си, сър. Приготви меча си, за да можеш лесно да го извадиш от ножницата. Отпусни се върху седлото и внимавай винаги да държиш щита пред гърдите си. Не губи самообладание и помни — той докосна покритото с метална ризница рамо на Хенри с боздугана си. — Не съм те следвал през целия този път от Уелс дотук, за да загубя.

— Радвам се, че чувам това, Грифит — отвърна Хенри.

На английски, с уелски акцент, Грифит даде разпорежданията си, подреди гвардейците на Хенри в една линия и ги предупреди да атакуват само след негова команда. Постави знаменосеца зад тях и намести шлема си. Върна се при Хенри и каза.

— Не се безпокойте, сър. Ще стигнат до вас само през трупа ми.

Мисълта за предстоящата опасност изкриви появилата се върху лицето на Хенри усмивка в гримаса.

— Може и да се наложи — отвърна той.

Грифит зае позиция, прикрит зад хребета на хълма и зачака мига, в който да атакува превъзхождащия го многократно противник. Армията на Ричард настъпваше победоносно. Грифит изчакваше. Жребецът под него потръпна от влудяващо желание да се хвърли в боя. Грифит чакаше. Армията на Ричард доближи хълма. Грифит чакаше. Рицарите около него тръпнеха. Войската на Ричард забави ход при изкачването на хълма. Грифит вдигна ръка. Войните му сграбчиха оръжията си. Замахвайки с ръка напред и надолу, той извика.