Читать «Гняв» онлайн - страница 163

— Никога не съм давала на Уентхейвън основание да си мисли, че Лайънъл е нещо друго, освен мой безценен син.

— Все пак Уентхейвън често знае много повече от това, което човек се надява да знае.

— Лайънъл прилича на баща си — каза рязко тя и в същия мит прехапа устни.

Изобщо не си беше представяла, че може да изтърси това. Хенри имаше основателен мотив да мрази бащата на Лайънъл и неоспоримо право да знае кой е той. Но това беше истина, която тя не можеше повече да крие, която и Уентхейвън може би вече знаеше. Хенри се отпусна назад и въздъхна.

— Това е лошо, разбира се, но повечето деца приличат на единия или на другия си родител. Моят син Артур вече прилича на майка си със своята бяла кожа и руса коса. За нея е върховно удоволствие да подържи собственото си дете на ръце. След като загуби братята си, които толкова много обичаше, кралицата няма сили да понесе да й разказват за такива жестокости. Като чуе каква беда те е сполетяла, сърцето й ще се поболее от мъка, защото ти обичаш сина си. Нали?

— Той е мой син. Мое… — тя описа с ръка кръг във въздуха — … слънце.

— И Елизабет ми каза така — Хенри нервно отметна дългичкия кичур, паднал над очите му. — Може ли този Хартботъл да знае за изключителната значимост на Лайънъл?

— Не. Дори и баща ми да знае, никога не би споделил с толкова ненадежден човек като Хартботъл.

Грифит се намеси:

— Опасявам се, че Харботъл може и да е подозирал нещо. Докато беше затворен при нас в Уелс, той имаше достъп до много повече сведения, отколкото трябваше да има. — Мериън зяпна смаяна. Грифит продължи: Моля за прошка, Мериън, но се страхувам, че е така.

— Предател! — извика тя.

— Аз ли? — устните му се свиха и той се вгледа в тревожните й очи. — Тогава нека аз да ти задам един въпрос. Как си успяла да пристигнеш за толкова кратко от толкова далеч? Няма и девет дни, откакто изпратихме Арт с точни инструкции да те доведе при мен. Крал Хенри лично заповяда Лайънъл да остане при моите родители, за да предотврати всякаква нещастна случайност да ни го отнеме. Как си пристигнала толкова бързо и защо си тръгнала с детето, без да се съобразяваш с кралската заповед?

Изпяло отдадена на мисълта за детето, Мериън не беше помислила за обясненията, които щяха да поискат от нея. Но сега, когато въпросите бяха зададени, тя осъзна цялата трагичност на своето лицемерие.

По ирония на съдбата се обърна за помощ към Хенри, по той стоеше намръщен и объркан.

— Да, бях ангажиран с момчето и не обърнах внимание, че не си изпълнила моята заповед. Защо си тръгнала с него? Кажи ни истината!

— Вече не знам кое е истината — каза отчаяно тя. — Има толкова много лъжи и толкова много истини, че не успявам да направя разлика между тях.

Грифит каза.

— Истината, господарю, е, че тя е напуснала замъка „Пауъл“, преди Арт да отиде там, без да бъде охранявана или попе да се посъветва с някого. Тя е бягала от ужасната участ да стане моя жена. Арт я е намерил и е умрял за нея. Лайънъл е отвлечен, но щом веднъж го открия и го върна, тя отново ще избяга от мен. Нали така, Мериън?