Читать «Гняв» онлайн - страница 133

— В случай, че баща й се окаже предател? Това ли имаш предвид?

— В какъвто и да е случай — внимателно уточни Грифит.

— Можеш да увериш лейди Мериън, че сега ти си един от моите най-доверени съветници. Ако тя се омъжи за теб, аз ще се отнасям с теб с цялото уважение, което положението ти изисква. Дори — тук Хенри погледна Грифит право в очите, — ако решиш да се оттеглиш от дворцовия живот и се отдадеш единствено на лични занимания.

С което Хенри имаше предвид, направи си извод Грифит, че ще бъде изпратен в забвение, когато се ожени за Мериън. Това щеше да бъде цената, която трябваше да плати за своето блаженство.

— Ти, разбира се, ще бъдеш възнаграден така, както се полага… — гласът на Хенри звучеше искрено, но той сякаш мислеше за нещо друго, сякаш знаеше, че Грифит не се интересува от това как ще го наградят. И кралят разкри същината на проблема с въпроса си. — Лейди Мериън нали е целомъдрена?

— Повече от необходимото — потвърди Грифит.

— Да — въздъхна Хенри. — Не може да не е такава. Елизабет ми я описа — той за миг замълча, но след това се оживи и продължи. — Кралицата ми разказа за подкрепата на лейди Мериън през онези ужасни месеци в двора на Ричард. Не знам как съпругата ми щеше да преживее онези кошмарни дни без будния ум и чистосърдечното приятелство на лейди Мериън. Не знам… — ръката му се стрелна и той сграбчи Грифит за рамото, като че ли пронизан от ужасяваща мисъл. — Аз ти я давам. Вземи я. Вземи сина й. Пази ги от бедите, които могат да им причинят тези, които преследват свои собствени цели. Като твой крал аз ти възлагам тази мисия и те моля да я изпълниш успешно, защото последствията, ако не успееш, ще бъдат ужасни и съкрушителни.

Това не беше поведение на крал. Това беше повик на мъж, който се опитва да защити своята жена, своя наследник, своя трон.

Грифит за пореден път се увери в справедливостта на царуването на Хенри, като видя решимостта, която кипеше в него. Този мъж притежаваше силата да обедини и владее Англия и неговата клетва — че нищо, никой и никога няма да му отнеме трона — прониза душата на Грифит и я изпълни със страх. Страх, респект и разбиране. Разбиране, което беше много по-голямо от това, което непохватните опити на речта можеха да предизвикат.

— Независимо от твоето желание аз ще направя това, но трябва да знам само едно — кое е това дете?

Очите на Хенри не издаваха никакво вълнение.

— Той е син на лейди Мериън.

Когато видя отчужденото, застинало лице на Хенри, Грифит преглътна въпросите, които напираха да излязат на свобода.

— Оливър! — извика Хенри.

Секретарят скочи на крака.

— Пиши на лейди Мериън, че я каним незабавно да ни посети и че ще отпразнуваме сватбата й със сър Грифит в двореца — Хенри се усмихна чистосърдечно на Грифит. — Въпреки че баща й е достатъчно състоятелен, аз ще дам зестра на невястата.

Грифит едва не се задави.

— Не знам…

Хенри прочете мислите на Грифит и попита.

— Ще дойде. Просто трябва внимателно да изберем пратеника. На кого има най-голямо доверие?

— На Арт.