Читать «Гняв» онлайн - страница 131

— По дяволите, човече, какви бесове те гризат?

Със закъснение Грифит разбра, че е постъпил нетактично и потърси начин да омекоти напрежението.

— Не храня лоши чувства, кралю. Водя се единствено от желанието да ви опазя от страшните последствия на самохвалството — присъстващите отново притихнаха смаяни и Грифит продължи. — С други думи, ние трябва да молим Бог за победа, а не да го предизвикваме, като самоуверено предричаме изхода на битката.

— Много добре разбирам какво казваш — няма как да не разбера. И те уверявам, че ще се вслушам в съвета ти — Хенри погледна Оливър и въпросително вдигна вежда. Оливър стана от стола зад писалището си и отиде до него. Секретарят започна да шепти нещо в ухото на краля, а Грифит неспокойно се въртеше на мястото си. Когато Оливър свърши, Хенри го отпрати.

— Какво ти докладва? — попита Грифит.

— А ти какво мислиш? — отвърна му с въпрос Хенри и се наведе напред.

— Аз ще се оженя за нея — Грифит говореше бързо и предизвикателно, защото господарят му имаше право, ако поиска, да откаже този брак, и Грифит знаеше, че няма да има друга възможност да го убеди в правотата на този съюз.

Хенри разбираше всичко. Без съмнение Оливър му беше прошепнал името на жената, защото Хенри не попита коя е. Но кралят повдигна брадичка и сърцето на Грифит замря. След това той посочи Грифит.

— Нямаше те в двореца близо месец. Защо още не си се оженил за нея?

Грифит размени поглед с Оливър, който успя да овладее усмивката си. Останалите съветници на краля се престориха, че се занимават с нещо друго, но Грифит беше сигурен, че всички са наострили уши за техния разговор.

— Защото още не съм успял да я убедя да ми стане съпруга. Изглежда, че се страхува — Грифит погледна Хенри право в очите — от вашата намеса по отношение на сина й.

Хенри бавно плъзна ръка по брадичката и страната си.

— Трябва да ме обръснат — каза замислено той. — Не обичам да тръгвам на бой в небрежен вид. Това може да повлияе зле върху духа на армията. Арт, можеш ли да бръснеш, без да порязваш?

Арт се изпъна като струна.

— Мога да порежа или да не порежа врата на този, когото бръсна. Зависи какво искам. С удоволствие ще ви избръсна, без да ви порежа.

— Фука ли се? — обърна се Хенри към Грифит.

— В случая не — отвърна Грифит.

— Тогава ти ще ме избръснеш — каза Хенри на Арт. — Вземи камата ми и я наточи колкото е необходимо.

— Ако нямате нищо против, кралю, ще използвам камата на сър Грифит. Подарих му я лично преди много години и острието й е от най-доброто испанско желязо — без да чака разрешение, Арт изтръска дисагите на Грифит върху кралския килим и започна да тършува из дрехите.

— Какво правиш, глупако? — попита вбесен Грифит.

— Търся камата ви.

— Да не би гарга да е изкълвала мозъка ти? — Грифит измъкна камата си от колана и я тикна под носа на Арт. — Знаеш, че ми е винаги под ръка.

— Бях забравил — Арт първо напъха вещите на Грифит обратно в дисагите, после взе камата и прокара мазолестия си пръст по острието. — Ще ми отнеме само няколко секунди да го наточа.

— Наточи го — каза Хенри и се обърна към оръженосеца си. — Донеси ми топла вода! — след това съобщи на останалите благородници в палатката. — Не искам публика, когато се бръсна.