Читать «Гняв» онлайн - страница 130

Оръженосецът на краля и военните му съветници се скупчиха около него и буйно, но с усмивка, възроптаха срещу думите му. Грифит мислено отбеляза, че явно походът се развива успешно. Той подаде поводите на коня си на един от пажовете и попита.

— Къде са граф Линкълн и войските му?

Хенри го потупа по рамото.

— Ама че приятен поздрав!

Грифит си даде сметка, че е проявил грубост и каза.

— Повикахте своя покорен слуга и аз пристигнах върху крилете на вятъра, кралю мой — той придърпа пелерината около раменете си. — Къде е Линкълн?

Хенри се разсмя и поклати глава. Обърна се към насъбралото се множество и попита.

— Чували ли сте някога за уелсец, от чийто език да не капе мед?

— Може би, Ваше Височество — каза Оливър, — на уелсеца му трябва само родна земя под краката и красива жена в леглото, за да покапе мед от устата му.

Грифит свирепо изгледа Оливър.

— Може би кралският секретар трябва да си държи устата затворена.

Оливър се намуси и поиска да прегледа кореспонденцията на Хенри, но Грифит знаеше, че темата не е изчерпана. Личният секретар на Хенри не отговаряше само за кореспонденцията му. Той играеше ролята на решето, което пресява плявата и донася на краля само скъпоценните камъни от известните на всички слухове.

Сцената, на която беше свидетел в замъка „Пауъл“, беше къс самородно злато.

Хенри се отправи към палатката, последван от Грифит и Оливър. Арт тръгна след тях, повлякъл своите дисаги и тези на Грифит.

Хенри посочи една пейка срещу своя полеви престол и нареди.

— Седнете там и се подкрепете. Твоят оръженосец Арт, това е Арт, нали?

Арт кимна с усмивка, поласкан от това, че кралят го е познал.

Хенри продължи.

— Арт ще ви прислужва, докато аз ви запозная с разположението на Линкълн.

Грифит изломоти някаква благодарност и безучастно седна, все още потиснат от пренебрежението на Мериън. Дали споменът за тази жена някога щеше да го напусне?

Хенри не обърна никакво внимание на мрачното изражение на Грифит и се впусна в описанието.

— До мен достигна вестта, че Линкълн иска да се добере до укрепения със стени Йорк.

Грифит пое бирата и хляба, които Арт му подаде, и попита.

— Толкова ли е глупав този мъж? Не вижда ли, че като прекосява страната, се излага на нашия кръстосан огън?

— Бих искал да е — въздъхна Хенри. — Той е разположил лагера си на хълма оттатък река Трент.

— Затова ли сме тук? За да можем да преминем Фосиуей и да им натрием носовете в калта?

Когато Хенри кимна, Грифит жестоко се засмя и попита.

— Кога тръгваме?

— Скоро. Днес следобед. Моята кралска армия е по-добре екипирана и въоръжена от въстаниците. Генералите ми са по-опитни — Хенри взе бирата си и вдигна тост към Грифит. — Войската ми е по-многобройна. Шпионите ми докладват, че съотношението е две към едно. Само някаква изключителна стратегическа грешка може да попречи на кралската кауза да победи.

Грифит трепна от неодобрение. Беше достатъчно опит воин, за да знае, че самоувереността и случайните обстоятелства можеха да скроят фатална шега на Хенри.